Японска мушмула

Японската мушмула е своеобразен субтропичен овощен вид. Неговата родина е Югоизточна Азия, вкл. източният дял на Хималаите, Индия и др. Отдавна е пренесен и разпространен по цялата Средиземноморска зона, с многобройни ниши в прилежащите райони с по-хладен климат. В Америка е внесен по-късно. В Русия е внесен през 19-ти век, главно на юг от Кавказ и в Крим и бързо заема производствени размери. У нас се появява през 50-те години на миналия век, чрез внесени плодове (семена).

Японската мушмула привлича вниманието с екзотичния си хабитус: вечнозелени големи листа, необичаен срок на цъфтеж и узряване на плодовете, букет от цветове, вкусни, ароматични плодове - по време на узряване плодовете изпреварват всички познати овощни видове (за нашия географски пояс).

Японската мушмула (Субтропическа мушмула, Локва) - Eriobotrya japonica принадлежи към сем. Rosaceae, и е вечнозелено растение (дърво до 6-8 м високо, или като малко дърво или храст с височина до 3 м). Постоянно се развиват пришийкови и стъблени издънки и лакомци. При силна резитба на скелетни и полускелетни клони, на останалите чепове също се развиват голям брой, по-често в розетка, силни лакомци. Листата са с дължина до 40 см и ширина до 13 см, вълнообразно (между страничната нерватура) "набръчкани", гъсто овласени, светлозелени отдолу, финоовласени и тъмнозелени до гланцови отгоре, твърде атрактивни. В силно умален мащаб напълно наподобяват лист на мушмула. Всъщност, това е причината за неточното наименование "мушмула" - без никакви други помологични и биологични сходства, с изключение на това, че са от едно семейство (Розоцветни).

Цветовете са двуполови, многобройни (до 30), събрани в изправени гроздовидни съцветия ("копират" дивия кестен) по върховете на едногодишните клончета, с бели венчелистчета, с многобройни (30-60) тичинки и обилен нектар - посещават се масово от пчелите. Самоплодно растение, но чуждото опрашване повишава плододобива и качеството на плодовете.

Цъфтежът, за разлика от всички наши традиционни овощни видове, започва в края на септември и протича, при нашите условия, до първите мразове през ноември-декември. Плодовете презимуват като силно оводнени, зелени завръзи и лесно замръзват. Това е основната пречка за отглеждане на японската мушмула на открито.

Плодовете започват да узряват към края на март и завършват към края на юни. По форма и оцветяване те приличат на жълтооранжева слива, поради което едно от наименованията на този овощен вид е "Малтийска слива". Плодовата кожица е фино овласена. Плодовото месо е сочно, жълтеникаво до бледооранжево, възкисело-сладко, с много лек привкус на тръпчивост, ароматично. Семената (1-4) са едри - заемат почти половината от обема на плода, закръглени, с тъмнокафява, блестяща обвивка.

Японската мушмула е топлолюбиво растение. В зависимост от условията на отглеждане на японската мушмула (торене, напояване, осветление) може да измръзне при -8, -10°С, но може да издържи и при -15,-18°С.

Известни са голям брой сортове Японска мушмула: с бледожълтеникаво ("Премиер", "Шампанска") до оранжево плодово месо ("Ранна сладка", "Гигантска крушовидна", "Танака" и др.), различни по форма и едрина. Най-едроплодните сортове се отглеждат в Китай: "Освобождение" - до 150 г, "Голяма Халебана” - до 79 г и др. У нас се отглеждат само семенни растения.

Производството на посадъчен материал става чрез присаждане, вкореняване и по семенен път. За посев се избират само едри, добре оформени семена. За засяване се приготвя рохкава, песъчлива, богата на органически тор, почва. Поддържа се умерена влажност. Семената прорастват за 1-1,5 месеца - най-благоприятна е температура 18-24°С. Внимателно се следи за появяване на "сечене" и при първите признаци заразеното място се третира с фунгицид, както при другите разсади. Семеначетата се разсаждат във фаза 2-4 същински листчета.

За присаждане на Японската мушмула се използват подложки от собствени семена, от глог, дюля, круша, обикновена мушмула и др. За най-подходяща подложка се смята дюлята, а глогът като подложка обуславя по-слаб растеж и известно подобряване на зимоустойчивостта. Резници за вкореняване се събират през есента от зрели клончета от текущия растеж и се нарязват на 12-15 см дължина, без или със силно съкратени листа и се зареждат в перлит, активиран зеолит и др. или в обикновена смес от пясък, почва и дървени въглища. Може да се вкореняват и положници.

Японската мушмула е благоприятен обект за разнообразяване на домашната стайна градинка - отгледана в подходящ съд: не е капризна, но все пак трябва внимателно да се следи за влажността на почвата, тъй като мощната листна маса изчерпва бързо водния запас. Преовлажняването също води до загниване на корените. С резитбата на Японската мушмула се цели главно да не се позволява на отделни леторасти (лакомци) да конкурират останалите и да се отстраняват онези клончета и леторасти, които сгъстяват коронката. И още нещо, силният растеж и по-високата консумация на хранителни вещества изискват да се внасят редовно торове и всяка пролет дръвчето да се презасажда, при което, по подобие на презасаждането при лимона, да се отстранява част от корените и почвата, но в никакъв случай да не се изрязва кореновата система по цялата повърхност на коренопочвения "блок".

ВИЖТЕ ОЩЕ: