У нас няма традиция през лятото (юли-август) да се режат овощните дървета, което представлява т.нар. същинска лятна резитба. В резултат на прилагането й дървесината узрява по-добре и студоустойчивостта на растенията се увеличава. Създават се неблагоприятни условия за развитието на болести и неприятели и се улеснява борбата с тях. Плодовете на по-къснозреещите сортове се оцветяват по-добре, натрупват повече захари и стават по-ароматични.
От същинска лятна резитба се нуждаят дърветата с буен растеж и с много сгъстени корони независимо от вида и сорта. Най-често тя се прилага при прасковата. Характерно за тази овощна култура е, че образува силни, разклонени едногодишни клонки (лакомци). Те сгъстяват короната и влошават светлинния режим, което се отразява неблагоприятно както на настоящото, така и на бъдещото плододаване. Особено буен растеж и подчертана необходимост от лятна резитба имат растенията, когато не са достатъчно натоварени с плодове поради частично или пълно измръзване на цветните пъпки.
При същинската лятна резитба се прореждат (просветляват) короните, така че да се осигури доброто им проветряване и огряване от слънцето, включително и във вътрешността им. Най-често се премахват лакомците, но при необходимост може да се отстраняват и други клонки. Лятната резитба е много полезна, ако короните вече са израснали достатъчно и трябва да се ограничи размерът им. В този случай резултатите от нея са по-добри, отколкото при зимната резитба. По-силните клони се съкращават на двегодишна дървесина, а при прасковата - на границата между едногодишния и двегодишния прираст. Когато височината на дърветата е много голяма, препоръчва се резитбата да се извършва винаги през лятото. При нужда тя се повтаря няколко последователни години, докато се постигне желаният ефект. Предимството при нея е, че не покарват силни прирасти по връхните части на короната, което се наблюдава, ако се реже през зимата.
Важно е да се знае, че с лятната резитба се премахват значителна част от листата на растенията, в резултат на което дърветата като цяло отслабват. Ето защо тя се препоръчва само в случаите, когато се цели да се забави растежът на дърветата, за да не пречат на съседните, и да се намали височината им. Или пък се налага да се просветлят короните. При плододаващи растения със слаб растеж лятна резитба не трябва да се прилага, защото би ги отслабила още повече. Изключение прави прасковата. Желателно е при нея да се отстраняват лакомците по връхните части на короната. Тази практика при необходимост трябва да се извършва всяка година, за да се поддържат дърветата по-ниски и да е по-жизнена плододаващата дървесина.
По-особена е лятната резитба при кайсията и по-точно при младите дървета, които образуват много дълги леторасли. Те са причината клоните бързо да се удължават и да се огъват от тежестта на първите плодове или дори от листната маса. Короните се разкривяват, а гарнирането им с плодни клончета не е достатъчно. Затова в края на май или в началото на юни силните леторасли трябва да се съкратят с 1/3 до 1/2 от дължината им. Така клоните стават по-стабилни. Израстват и повече предивременни клончета. Върху тях са залагат масово цветни пъпки, които на следващата пролет цъфтят с няколко дни закъснение в сравнение с пъпките върху първичния прираст. Това понякога е от голямо значение за намаляване процента на измръзналите цветове при този раноцъфтящ овощен вид.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Кои са най-често срещаните болести по кайсията и борбата с тях
;void(0);){kind=link}