Райската ябълка (Diospyros kaki) е известна още с наименованията субтропична хурма, японска хурма, каки и др. Значението и се определя от редовното и изобилно плододаване и голямата биологична стойност на плодовете. За високата оценка на плодовете може да се съди по гръцкото название на вида диоспирос, което означава храна на боговете. Плодовете съдържат доста захари (до 17-20%), витамини, йод (до 39 мг%), пектин, минерални соли и др. Ценни са не само като храна, а и като диетично и лечебно средство. Полезни са при лечение на скорбут, малокръвие, стомашно-чревни заболявания и др.

 До 80-90% от захарите се падат на фруктозата, поради което плодовете са подходящи и за болни от диабет. Плодовете на повечето сортове са тръпчиви при беритбата и могат да се консумират в свежо състояние след доузряване при съхранение в продължение на 10-30 дни. Плодовете могат да се сушат или преработват в сладка и конфитюри. Растенията се ценят и заради декоративните им качества - особено красиви са през есента, когато плодовете придобият жълтооранжев цвят, а листата станат пурпурночервени. У нас райската ябълка е разпространена предимно като единични дървета по Черноморието, в Югозападна България, в Сливенско, Хасковско, Пловдивско и др.

Райската ябълка образува дърво, което достига 8-10 м височина. Стъблото и старите клони са с характерно напукване на кората. Присадените растения встъпват в плододаване на 3-тата - 4-тата година след засаждането. Дърветата на повечето сортове райска ябълка образуват само женски цветове, които имат стерилни прашници и не могат да се самооплождат. Други сортове образуват както женски, така и мъжки (с неразвити яйчници, но с жизнен прашец) цветове. Има и такива, които в някои години образуват само женски, а в други години - женски и мъжки цветове. За райската ябълка е характерно партенокарпното (без оплождане) плододаване. При осигурено опрашване и оплождане добивът се повишава. При едни от сортовете (Костата, Хиротаненаши и др.) опрашването не оказва влияние върху оцветяването и вкусовите качества на плодовото месо (константни сортове). При други сортове (Хиакуме и др.) оплодените плодове придобиват по-тъмно оцветяване на плодовото месо и нямат тръпчив вкус преди узряването (вариращи сортове), докато неоплодените са тръпчиви при беритбата.

Райската ябълка се размножава главно чрез присаждане. За подложки се използват обикновено семеначета от кавказка хурма, които образуват мощна коренова система, добре обрасла с влакнести коренчета. Успешното присаждане е в зависимост от някои особености на този овощен вид. Установено е, че по-добри резултати се получават когато се работи в топли дни при отслабнало сокодвижение на подложката.

Присаждането на райската ябълка трябва да се извършва бързо, а привързването - плътно и стегнато. Това се налага от окисляването на таниновите вещества при оставяне на раните по-дълго време открити на въздух, което затруднява срастването на тъкани те на подложката и присадника.

Райската ябълка е един от най-студоустойчивите субтропични овощни видове - по време на дълбокия покой издържа на температури до -20°С без повреди. От разпространените у нас сортове най-студоустойчив е сортът Костата. Поради късния цъфтеж (края на май-началото на юни) повреди по цветовете не са наблюдавани. Тъй като е влаголюбива овощна култура, при отглеждане в райони с по-малко от 600-700 мм валежи райската ябълка изисква напояване, особено по време на наедряване на плодовете. Не е много взискателна към почвените условия, но най-добре се развива на дълбоки, добре дренирани, влагоемни почви, с достатъчно органично вещество.

При създаване на промишлени насаждения от райска ябълка е необходимо осигуряване на сортове-опрашители (1 мъжко растение на 8-10 женски), с оглед повишаване на добивите. Разстоянията на засаждане в тези насаждения са обикновено 5.5x4-4.5 м. Растенията се формират по подобрена етажна или свободнорастяща корона. През периода на пълно плододаване се прилага просветляване, прореждане и съкращаване на плодните клонки с цел подмладяване на плододаващата дървесина. Най-продуктивни са клончетата с дължина 10-20 см.

Тъй като плодовете не се повреждат от леките есенни слани, те могат да се оставят на дървото и след опадване на листата. Берат се при добиване на максимална едрина и леко омекване. Беритбата се извършва внимателно, с помощта на ножици, като дръжката на плода се реже до чашката. Плодовете без запазена чашка бързо загниват. След беритбата плодовете се нареждат в щайги на два реда. В долния ред чашките на плодовете са насочени надолу, а в горния - нагоре. Съхраняват се в тъмно, средно влажно помещение при температура около 1°С.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Крушата

Мушмула

Малина

Къпини