Прасковите се нареждат на второ място след ябълките по доходност

Прасковата плододава редовно и дава сравнително високи добиви. По доходност тя се нарежда на второ място след ябълката.

В млада възраст прасковата има много буен растеж и силно се разклонява. Дървото има средни размери и достига на височина до 5-6 м. Плододаването започва от 2-рата - 3-тата година, а пълното плододаране настъпва към 4-тата - 5-ата година. Плодните пъпки се залагат върху всички видове клонки, но без ежегодна силна резитба дървесината бързо застарява и растенията загиват преждевременно. При подходящи условия и правилно отглеждане прасковата живее 15-18 години. Средният добив от декар е 1500-2000 кг.

Прасковата има кратък дълбок и неустойчив принудителен покой. Пролетното развитие в някои случаи може да започне още през януари-февруари, на което се дължат и честите измръзвания на пъпките.

Прасковата се присажда главно на семенни подложки. От тях най-широко се използва прасковената подложка, която се сраства добре със сортовете, но не понася тежките, преовлажнени и варовити почви. За подложки се използват още кайсията, бадемът и джанката, но по-рядко, защото не всички сортове се срастват добре с тях. Кайсиевата и бадемовата подложка са подходящи за по-сухи и варовити почви, а джанковата - за по-тежки и влажни.

Гъстотата на засаждане се определя в зависимост от сорта и подложката, типа на короната, начина на прибиране на плодовете и почвените и климатичните условия. При чашовидната корона растенията се засаждат на 5-6 м между редовете и на 3 до 4 м в реда, а при свободно растящата - съответно на 4-6 и на 2,5-3 м.

Формирането на прасковата най-често става по типа на чашовидната и на свободно растящата корона. Свободно растящата корона позволява създаването на по-интензивни насаждения и е по-подходяща за механизирано прибиране на плодовете.

Почвената повърхност в прасковените насаждения трябва да се поддържа изключително в черна угар.

Прасковата извлича много хранителни вещества от почвата и това определя необходимостта от редовно торене. Количеството торове, които трябва да се внасят всяка година, ориентировъчно са 25-30 кг азот, 8-10 кг фосфор и 15-18 кг калий на декар, изразени в активно вещество, а през 2-4 години трябва да се внасят по 3-4 тона оборски тор.

Водопотреблението на плододаващата прасковена градина достига до 600-700 м3 на декар. При нашите условия то е осигурено до 30-40%, а останалото количество трябва да се дава чрез поливки.

От болестите най-много нападат прасковата къдравостта, сачмянката, брашнестата мана, сивото гниене и др., а от неприятелите - листните въшки, акарите, прасковеният молец, източният плодов червей и нематодите.

Вижте още: