Орехът (Juglans regia L. – обикновен орех) е овощен вид, който заслужава голямо внимание. Плодовете на ореха са богати с мазнини, белтъчини, витамини, минерални съставки и др. Транспортират се лесно и имат добра съхраняема способност. Използват се за консумация в прясно състояние и в хранително-вкусовата промишленост. Маслото им се отличава с ценни качества като храна и като суровина за други отрасли на промишлеността. Листата, кората и зелената обвивка на плодовете се използват в бояджийството, а дървесината -за изработване на мебели, в резбарството и др.

Орехът (Juglans regia) се отглежда в сравнително по-топлите страни на умерената континентална зона, но е пластичен и може да се аклиматизира в по-северни райони.

В България орехът е разпространен като единични дървета в цялата страна. Най-много промишлени орехови овощни градини има в Старозагорско, Пловдивско, Плевенско и Хасковско. Развива се добре в райони с надморска височина до 700-800 м, но в горските насаждения е застъпен и до 1300 м.

Орех - биологични особености

Орехът образува големи по размери дървета, с височина до 15-20 м и дебелина на ствола до 150 см.

Плодните пъпки са прости (цветни, тичинкови) и смесени. От простите пъпки се образуват мъжки цветове, събрани в т.нар. реси, а от смесените се развиват леторасти с листа и женски цветове, разположени на върха на леторастите поединично или на групи от 2 до 5-6. Женските цветове нямат чашелистчета и венчелистчета. Те са едри като житни зърна, голи, зелени, със силно разклонени близалца за улавяне на прашеца. Опрашването се извършва от вятъра. Ореховите сортове са самофертилни. Мъжките и женските цветове при някои от сортовете орехи обаче не цъфтят едновременно, което затруднява самооплождането.

Голяма част от единично разположените дървета са произлезли от семе. При тях встъпването в плододаване е късно - 12-15 години след засаждането. В промишлените орехови градини се засаждат присадени дървета. Те образуват първите си плодове 3-6 години след засаждането, но промишлен добив орехите дават след 12-ата година. От едно дърво може да се получат средно 40-80 кг плодове. Орехът е дълговечно растение, което живее 200-300 години.

Изисквания към екологичните условия при отглеждане на орех

Орехът предпочита по-топли места, с по-мека зима и по-малко повратни мразове. По време на дълбокия покой дърветата успешно понасят температури до -28°С. Те обаче започват рано сокодвижението и се повреждат много от повратни мразове. Орехът е чувствителен на екстремни горещини и продължителни атмосферни засушавания, които водят до потискане растежа и понижаване качеството на плодовете.

Орехът е светлолюбиво овощно растение. Единично засадените дървета са мощни, продуктивни, дълговечни. При отглеждане в гъсти насаждения взаимното засенчване се отразява неблагоприятно на развитието на растенията.

Орехът е сравнително сухоустойчив овощен вид, но реагира много добре на напояване. Нормален растеж и плододаване ореховите дървета имат при отглеждане покрай непресъхващи реки и дерета.

Изискванията на ореха към почвените условия не са големи, стига почвата да е дълбока, пропусклива, топла, с дълбоко разположени подпочвени води.

Особености при отглеждането на орехи

Различията в срока на цъфтежа на мъжките и на женските цветове на някои от сортовете орехи налагат съвместно засаждане с други сортове, при което се създават условия за взаимно опрашване и оплождане.

Ореховите дървета се формират по свободнорастяща корона с високи стъбла (1,5-2 м), позволяващи механизирано прибиране на плодовете и осигуряващи подходящ материал за дървообработващата промишленост при изкореняване на насажденията. По време на пълното плододаване на ореха периодично се извършва резитба на ореха за просветляване на короните.

Големите разстояния на засаждане на орехи позволяват отглеждането на уплътнители от скороплодни овощни видове (вишня, праскова, кайсия, бадем), които се разполагат обикновено в междуредията, но може да заемат и свободните пространства в редовете. До израстване на ореховите дървета тези уплътнители осигуряват допълнителни доходи. След като ореховите дървета започнат да пречат на тяхното развитие, те се изкореняват.

Почвената повърхност в ореховите градини се поддържа предимно в черна угар. В младите орехови градини (до 6-8 години) без уплътнители може да се отглеждат междуредови култури. В места с валежи над 800 мм и при поливни условия почвената повърхност в ореховите градини може да бъде затревена. Върху наклонени терени тревната растителност намалява щетите от водната и ветровата ерозия на почвата.

Торенето на орехите в овощните градини с уплътнители е в зависимост не само от изискванията на основната култура, а и на уплътнителите. В плододаващите насаждения се внасят органични и минерални торове, както при другите култури.

Орехът се отглежда обикновено при неполивни условия, но поливките през първите 5-6 седмици след цъфтежа и по време на формиране и нарастване на ядката през юли, август и септември се отразяват благоприятно на плододаването.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Как се създава орехова градина?

Болести и неприятели по орехите в насажденията