на културата към климатичните и почвените условия. Предпосадъчната подготовка на почвата включва оран на 30–35 см, плитка оран за заораване на торовете и култивиране. Внася се оборски тор. Най-подходящият период за засаждане е от края на октомври до настъпването на застудяване. Възможно е и през пролетта – до края на март. Между редовите разстояния са между 1,8–2м. Засажда се ръчно в бразди с дълбочина около 35 см. Растенията се поставят 2–3 см по-дълбоко, отколкото са били в разсадника. Съкращават се на 15–20смвисочина от почвената повърхност. По време на наедряването и узряването на плодовете растенията полягат.
Обработката и беритбата са затруднени, ето защо малиновите насаждения трябва да се отглеждат на телена конструкция. При отглеждането на растенията в непрекъсната лента по дължината на редовете се опъват 2 реда тел. През 8 м в реда се забива по един кол с височина около 2 м. Издънките се разпределят върху едната или другата нишка и се привързват. При използване на телена конструкция не бива да се допуска сгъстяване на издънките в редовете, защото малините се засенчват силно, появяват се болести, затруднява се резитбата на плододалите издънки. Новите насаждения се подхранват с 8–10 кг/дка азот, а плододаващите с 8–12 kг/дка. В по-тежки почви азотът се внася еднократно, рано напролет, а ако те са по-леки, рано на пролет и в края на май. Подхранването на плододаващите се извършва след цъфтежа. Ако валежите са недостатъчни се напоява при необходимост до средата на август. Всяка година се прави резитба, при която се премахват плододалите 2-годишни издънки и се прореждат едногодишните. На втората година след засаждането за плододаване се оставят по 2–3 издънки на всяко растение, а останалите се изрязват ниско. През третата и четвъртата година броят на плододаващите издънки се увеличава и насажденията встъпват в пълно плододаване. През пролетта се извършва резитба при набъбване на пъпките, махат се повредените от зимните
студове, болестите и неприятелите. Заедно с прореждането на едногодишните издънки, се съкращават и върховете с 15–20 cm. След резитбата растенията не бива да са по-високи от 160–180 см. След беритбата на плодовете плододалите стъбла се изрязват до земята, така новите издънки узряват добре. В България най-широко разпространени са следните сортове малини:
Български рубин – плодовете узряват през периода 28–30 юни. Те са средно едри, леко конусовидни рубиненочервени, не се разпадат на съставните плодчета, имат приятно сладко-кисел вкус и умерен аромат. Сортът е много родовит.
Шопска алена – плодовете узряват в периода 3–5 юли. Те са средно едри до едри, тъпо конусовидни, яркочервени, с умерен гланц и дребни семена. Откъсват се лесно, с много добър сладко-кисел вкус и умерен аромат. Подходящи са за преработка и замразяване. Растенията са силно растящи, слабо покрити с нежни шипчета. Сортът е много родовит.
Люлин – плодовете узряват от 27 август – 3 октомври. Те са едри, интензивно червени, с гланц, плътни, с много добър вкус и умерен аромат. Растенията са жизнени и умерено растящи. Сортът е много родовит и може да се отглежда и без подпорна конструкция.
Самодива – плодовете узряват в периода 1–5 юли. Те са едри, рубиненочервени, с гланц. Плодовете са сравнително плътни, сочни, с умерен аромат, с приятно сладко-кисел вкус. Притежават много добри технологични качества. Отглежда се без подпорна конструкция. Пригоден е за контурна резитба и механизирано прибиране.
Виламет – умерено родовит американски сорт. Плодовете узряват в периода 6–8 юли. Те са средно едри, конусовидни с дребни семенца. Имат добър възкисел вкус и аромат. Растенията са умерено растящи, отглежда се в по-хладни райони в поливни условия.
Херитидж – американски сорт, един от най-качествените сортове. Плодовете от пролетната реколта зреят към 25 юни, а от летно-есенната – към 16–17 август, беритбата продължава до края на септември. Тъпо конусовидни са, тъмно виненочервени, с гланц, но при презряване потъмняват. Плътни са, с много добър сладко-кисел вкус и аромат. Подходящи са за замразяване
и преработка.
Повреди по малината нанасят болестите дидимела, засъхване на леторастите, ръжда, антракноза, а от вирусите – мозайка и хлороза по жилките. Най-често срещаните неприятели по малината са малиновият бръмбар, листните въшки, агрилус, малиново комарче, малинова галица. Малините са полезни при някои заболявания - малокръвие, намалена пропускливост на кръвоносните
съдове,известно е противотемпературното им действие, което се дължи на наличието на салицилова киселина. Пресните малинови плодове укрепват сърдечната дейност, обогатяват организма с витамини и минерални вещества, повишават апетита.
;void(0);){kind=link}