Сортът Извор 10 е високодобивен, с ценни биологични и стопански качества. Признат е от ДСК през 1979 г. Негови създатели са Н. Недев, Г. Тосев и А. Ангелиев. Изходното дърво е семеначе с неизвестен произход, което расте край с. Извор, Пловдивска област.
През периода на начално и бързо нарастващо плододаване дървото е с умерен растеж. Короната му е сравнително малка, широко разлата и доста рехава. На осемнадесетгодишна възраст широчината й достига 8 м, а височината - 7,4 метра.
Скелетните клони и разклонения образуват много, предимно къси клонки, които са гарнирани обилно с плододаваща дървесина. Повечето от страничните пъпки (90%) на едногодишните клончета плододават. Женските цветове са събрани най-често по два-три, но се срещат и до седем-осем в едно съцветие. На всички тези особености се дължи голямата родовитост на сорта.
Извор 10 е скороплоден. Дърветата встъпват в начално плододаване на третата година от засаждането. На 4-та-5-та се получават по 4-5 кг плодове от дърво, на 7-та-8-та - 12-13 кг, а на 13-та - 24 килограма.
Плодовете на Извор 10 (при условията на Пловдив) узряват от 5 до 10 септември. Те са до средно едри (теглото на един плод е 9,2 г). Формата им е продълговата. Слабо сплеснати са по шева. Черупката е тънка и лесно се чупи. Ядката също лесно се отделя от нея. Тя е добре охранена и с висок рандеман (55,72% от общото тегло на плода).
Извор 10 притежава най-много положителни качества от всички проучени досега у нас орехови сортове. Единствено по едрината на плодовете отстъпва на някои от тях. Тъй като сортът е много родовит, препоръчва се той да се отглежда при поливни условия. В противен случай плодовете му издребняват и ядката остава недохранена. Добре се развива в места със сравнително богати почви.
Посадъчен материал от Извор 10 може да се закупи наесен от Институти по овощарство в Пловдив.
;void(0);){kind=link}