Избор на място за овощна градина

Преценка на климатичните условия при избор на място за създаване на овощна градина

От климатичните фактори най-голямо значение за овощните култури имат светлината, топлината, водата, ветровете и градушките.

Температурата има решаващо значение, тъй като е фактор, върху който не може да се влияе. Ограничаващи за успешното отглеждане на овощните култури в даден район могат да бъдат абсолютните минимални температури и ранните пролетни студове и по-рядко абсолютните максимални температури. Овощните видове не реагират еднакво на ниските зимни температури. Най-чувствителни са прасковата и бадемът, а най-студоустойчиви са ябълката, сливата и вишнята. Неподходящи за създаване на овощни насаждения са местата с колебливи зимни температури и повратни пролетни мразове. Особено неподходящи са ниските места и затворените котловини, в които се задържа студен въздух както през зимата, така и през пролетта по време на цъфтежа. Рисковано е отглеждането на овощни насаждения и в местата, където по време на цъфтежа често падат слани и температурите се понижават до -3, -4°С. Най-силно се повреждат рано цъфтящите овощни видове, като бадем, кайсия, джанка, череша и др. Сравнително по-малки температурни колебания и пролетни мразове у нас има по Черноморското крайбрежие и край брега на река Дунав. На тези места успешно се отглеждат рано цъфтящите овощни видове кайсия, бадем и др.

На места, изложени на силно слънчево греене през пролетта и лятото, растенията могат да получат слънчев пригор по листата и плодовете. Освен това при тези условия дърветата се развиват много рано през пролетта и често измръзват при повратен студ.

За късно зреещите сортове е наложително да се прецени дали продължителността на вегетационния период и температурният сбор от цъфтежа до захлаждането на времето през есента могат да осигурят нормално узряване на плодовете.

Валежите през вегетационния период на овощните култури в повечето райони на страната са неравномерно разпределени. В много случаи те са недостатъчни, за да задоволят нуждите на овощните растения от вода. През юли, август и септември, когато плодовете наедряват, валежите са най-малко. Недостигът от вода трябва да се допълни чрез напояване.

Ето защо овощни насаждения не бива да се създават, особено от влаголюбивите видове ябълка, круша, праскова, дюля и ягода, на места, които не са осигурени с вода за напояване.

Градушките нанасят големи щети на овощните култури. Градобитните райони трябва да се имат предвид и ако в тях се създаде овощно насаждение, необходимо е да се организира борба с градушките.

Най-добре е за промишлени насаждения да се подбират места естествено защитени от силни, а също и от умерени, но постоянно духащи ветрове. Слабите ветрове с проветряващо действие са от полза за овощните растения в насаждението. Силните и често духащи ветрове имат вредно влияние върху овощните дръвчета. Срещу тях е необходимо да се създават специални ветрозащитни пояси.

Преценка на релефа

Релефът е от съществено значение при създаване на овощни насаждения. Той влияе върху климатичните фактори на мястото, в резултат на което се формира съответен микроклимат на месторастене, под чието влияние са растежът и плододаването на овощните растения. Релефът най-силно влияе върху температурния режим. Най-топли са склоновете с южно, югоизточно и югозападно изложение, а най-прохладни са тези със северно, северозападно и североизточно изложение. Разликата в топлинния режим е толкова по-голяма, колкото по-голям е наклонът.

Релефът оказва голямо влияние и върху влажността на почвата. Различните части на склона са различно овлажнени, като най-влажна е долната част. Освен това северните склонове при равни други условия са по-добре овлажнени. При условията на нашия климат за създаване на овощни насаждения се предпочитат местата със северно, северозападно и североизточно изложение.

Най-подходящи за овощни насаждения са равните терени главно в долините на реките и в подножията на залесените планини и възвишения.

На равните места и склонове с наклон около 5° се засаждат обикновено ябълки, круши, дюли, праскови, едроплодни сливови сортове и ягоди. Така се улеснява и напояването им. На склонове с наклон от 5 до 12° се засаждат сливи, череши, вишни, бадеми и орехи, а с наклон от 12 до 17° - главно череши, вишни, бадеми и орехи, които ще се берат ръчно.

Преценка на надморската височина

Надморската височина оказва влияние върху много от климатичните фактори и влияе различно на овощните видове. Ябълката, сливата, вишнята и черешата се развиват добре при надморска височина да 700-800 m, кайсията, прасковата и дюлята - до 500-600 m, а ягодата, малината и къпината - до 1200-1300 m.

Преценка на почвените условия при избор на място за овощна градина

При избор на място за овощно насаждение се обръща особено внимание на състава и на свойствата на почвата. За овощните растения са нужни почви, достатъчно дълбоки за разполагане на кореновата система. Черешата, крушата, орехът, кестенът и др. за нормалното си развитие изискват почви, дълбоки най-малко около 2 m, ябълката, повечето сливови сортове, вишнята и др. - около 1,5 m, а ягодата, малината и къпината - от 0,5 до 0,7 m. Когато овощните растения се засаждат на плитки почви, те растат по-бавно, добивите са по-ниски и животът им е по-къс. Най-подходящи за създаване на овощни насаждения са песъчливо-глинестите и глинесто-песъчливите почви с добро съдържание на хумус и дълбока пропусклива подпочва. Тези почви са с добри водни и въздушни свойства. Нивото на подпочвените води трябва да е по-дълбоко от 1,2 m.

Всички овощни видове растат и плододават добре при реакция на почвата от 5,5 до 7,5. Ябълката, сливата, ягодата, малината и някои крушови сортове се развиват добре и на почви със слабо кисела реакция, а бадемът, черешата, прасковата и кайсията понасят добре и почви със слабо алкална реакция.

При създаване на овощни насаждения трябва да се избягват терени, чиито почви са с високо карбонатно съдържание, задържат излишна влага, имат слаба аерация и непропусклива подпочва. Неподходящи са бедните и слабо влагоемни песъчливи почви.

Овощните култури се отглеждат на различни типове почви, но най- подходящи са алувиално-ливадните, канелените горски, сивите горски, излужените черноземи и др. На почви с по-тежък механичен състав се отглеждат ябълката, сливата, крушата и вишнята, а на по-леки и топли почви - кайсията, прасковата, бадемът и др.

Вижте още: