Подобрената етажна корона има водач (централен клон) и 5-7 скелетни клона със скелетни разклонения. Височината на стъблото е обикновено 50-60 см. Когато се предвижда механизирана беритба на плодовете то е 90-100 см. Долните 3-4 скелетни клона се обособяват в етаж и обикновено израстват от съседни пъпки, но е за предпочитане да са раздалечени на 10-15 см един от друг. По-горните израстват поединично от водача и се разполагат в междините, образувани от клоните на етажа, като първият от тях отстои на 50-70 см от етажа, а останалите - на 30-60 см един от друг. На всеки скелетен клон от етажа се оформят по 3 скелетни разклонения, а на по-горе разположените - по 1-2 разклонения. Скелетните разклонения растат навън и встрани от скелетните клони, към свободните пространства, като се разполагат така, че да не се кръстосват и засенчват взаимно. Първото разклонение на всеки клон е на 50-60 см от основата му, а следващите са раздалечени на 60-70 см едно от друго. Посочените разстояния между скелетните части (клони и разклонения) са ориентировъчни. Те са по-големи, когато растежът на дърветата от дадена сорто-подложкова комбинация е по-силен, а короната е прибрана и обратно. Вместо добре оформени скелетни разклонения може да се оставят повече на брой, но по-малки по размери клонки от полускелетен тип, разположени равномерно по дължината на клона.

Резитба след засаждането (първа зимна резитба)

В зависимост от видовите и сортовите особености произведените в разсадника дръвчета са без или със странични клончета. Независимо от това при първата резитба след засаждането на постоянно място те се съкращават на около 20 см над възприетата височина на стъблото. При наличие на предивременни клончета, разположените по стъблото се премахват, а тези в зоната на етажа се съкращават на 1-2 пъпки.

През пролетта дръвчетата се филизят при дължина на филизите до 8-10 см. Един от филизите се избира за водач. Премахват се разположените в близост до него 1-2 филиза, които обикновено израстват под остър ъгъл и се превръщат в конкуренти на водача. От останалите се избират 3-4 за скелетни клони, които трябва да са правилно разположени около стъблото и да не израстват под остър ъгъл. Може да се оставят 1-2 резервни филиза. Всички останали се премахват.

Втора зимна резитба

Ако при филизенето не са избрани водач и скелетни клони, те се определят при втората зимна резитба. За водач се оставя най-силното изправенорастящо клонче. Конкурентите се премахват. За скелетни клони се избират клончета, отговарящи на следните условия:

  • да израстват под ъгъл, по-голям от 45°;
  • да са сравнително изравнени по големина и да са разположени от различни страни на водача, така че в короната да няма голямо сгъстяване или голяма празнина.

Избраните за скелетни клони клончета се съкращават над външна пъпка на 60-70 см от основата, т.е. малко над мястото, където ще се образуват първите скелетни разклонения. След резитбата върховете на клончетата трябва да са на приблизително еднаква височина, поради което по-късите се съкращават по-слабо, а по-дългите - по-силно. Избраното за водач клонче се съкращава малко над нивото на скелетните клони. При положение, че избраните за скелетни части клончета са с дължина под посочената или малко над нея, те не се съкращават. По този начин се избягва образуването на излишни силни прирасти, които се превръщат в конкуренти на продължителите на скелетните части.

Посредством филизене през пролетта на втората година е добре да се премахнат евентуалните конкуренти на продължителите на скелетните клони и водача, както и някои силни изправенорастящи прирасти, с оглед да се улесни следващата зимна резитба.

Трета зимна резитба

През третата година се избират нови скелетни клони и първите скелетни разклонения.

Най-напред се избират продължителите на скелетните клони от етажа и се премахват техните конкуренти, ако не са премахнати чрез филизене. За продължители се избират обикновено връхно или странично разположени силни клончета. След това на всеки клон се оставя по едно скелетно разклонение, растящо навън и настрани, под наклон около 30° спрямо хоризонталата. Ако в близост до разклоненията има силни клончета, които биха ги конкурирали, те се премахват. Желателно е разклоненията на всички клони да растат в една посока. Продължителите на скелетните клони се съкращават над външна или странична пъпка малко над мястото, където ще се формират следващите разклонения. От останалите клончета, израсли по двегодишната част на скелетните клони, се премахват само силните, изправени, растящи навътре в короната.

Избира се продължител на водача и се премахват неговите конкуренти. При третата резитба обикновено се избира едно клонче за нов клон на височина 50-70 см от етажа. Възможно е да се изберат и два клона, разположени в празните пространства, образувани от клоните на етажа. Силните клончета в близост до новоизбраните клони се премахват, за да не ги конкурират. Надолу по водача се премахват само някои силни, изправенорастящи клончета, а останалите се запазват за обрастваща дървесина. Продължителят на водача се съкращава над нивото на продължителите на скелетните клони. Новоизбраните единично разположени по водача клони се съкращават за образуване на скелетни разклонения, ако са надминали нужната дължина.

През третата година, общо взето, резитбата е ограничена, като се премахват предимно конкурентите на скелетните клони и на водача и се запазва по възможност повече обрастваща дървесина, без опасност от сгъстяване на короната, която в тази възраст е естествено просветлена.

Четвърта и следващи резитби за довършване на формирането

При четвъртата и петата зимна резитба се спазват указанията, дадени при извършване на третата резитба, като се избират нови скелетни клони по водача и нови скелетни разклонения по скелетните клони. За втори скелетни разклонения се избират клончета, които са насочени в обратна на първите разклонения посока, а за трети - по посока на първите. При избора на последните разклонения не се извършва съкращаване на продължителите на клоните, тъй като ново принудително разклоняване не е нужно.

Наред с формирането на короната започва нейното постепенно просветляване. Премахват се предимно онези клонки и клончета, които растат навътре в короната и причиняват нейното сгъстяване. През периодите на началното и на нарастващото плододаване растежът на наведените под тежестта на плодовете клонки постепенно отслабва, поради което успоредно с прореждането някои от тях се съкращават на стара дървесина. Просветляването се извършва не наведнъж, а в продължение на 2-3 години. То се прилага не само в основата на короната, а по цялата дължина на скелетните части, като се внимава да не се получи оголване в основата им.

Ограничаваща резитба

След като дърветата встъпят в бързо нарастващо плододаване и растежът във връхните им части затихне, извършва се ограничаваща резитба. Водачът, скелетните клони, скелетните разклонения и по-големите по размери обрастващи клонки се съкращават на 2-3-годишна дървесина в близост до клонка или клонче. По този начин скелетните части стават по-устойчиви и по-слабо увисват под тежестта на плодовете, поради което обикновено не се налага подпирането им през периода на пълно плододаване. Освен това се подобрява обрастването им с клонки по цялата дължина. Подобрява се и осветлението във вътрешността на короната. Срокът за извършване на ограничаващата резитба зависи не от възрастта на дърветата, а от тяхната растежна сила. Oграничаващата резитба се извършва, след като растежът е затихнал. Ако се ограничат скелетните части на все още силно растящи дървета, в близост до отрезите се образуват силни прирасти, които засенчват вътрешността на короната, а това налага извършването на по-силна резитба през следващата година, което не е желателно.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Принципи при резитба на дръвчета в млада възраст

Влияние на подложката върху присадника

Срокове за засаждане на овощните растения

Сортове череши и схема за разполагането им

Абонирайте се за нас във Viber