Широко разпространение има бактериозата и то в години с по-влажно време, като болестта поразява всички зелени части на растенията и се проявява като системна и локална некроза. При по-младите листа се наблюдава потъмняване на главния нерв и на някои от страничните нерви. Повредата може да достигне до листните дръжки и да причини изсъхването им или да премине в паренхимната тъкан, като се оформят едри, кафяви петна-системната некроза. Силно засегнатите листа загиват. Локалната форма на повреда се открива по-късно през вегетацията като дребни, ъгловати, мазни петна, които бързо потъмняват и често се накъсват. По леторастите на ореха бактериозата образува мазни, потъмняващи в средата петна, леко хлътнали, нарастващи надлъжно или пръстеновидно.
Те може да проникнат в дълбочина като достигнат дървесината и сърцевината или да се ограничат само върху кората при по-късна зараза. През следващите години повредите се превръщат в раковидни. Нападнатите от болестта реси и млади плодчета почерняват и загиват. Върху наедрелите плодове се появяват дребни, чурни, изпъкнали петна, които нарастват в неправилно закръглени с релефна повърхност. Некрозата може да проникне през още меката черупка и да достигне до ядката, която в последствие почернява и плода окапва.
Причинител на бактериозата по ореха е бактерия, която презимува в заразените леторасти, пъпки и реси. Заразяването се осъществява от дъждовните капки, от причинителя на крастата по ореха, от тичинковия прашец. Развитието на болестта се благоприятства от хладното и дъждовното време през периода на цъфтежа и след това. При затопляне или засушаване на времето разпространението на бактериозата се ограничава или спира. Антракнозата по ореха се проявява периодично и нанася значителни щети- преждевременен листопад и поражения на плодовете.
По нарастващите листа се образуват неправилно закръглени, различни по големина, жълтеникавокафяви петна, ограничени с червенокафяв ореол. От долната страна на листата се покриват от концентрично наредени плодни телца на паразита при валежни условия. Силно поразените листа прегарят, изсъхват и окапват. В резултата на това плодовете не наедряват, ядките не се развиват нормално и имат лош вкус. Върху тях се образуват закръглени до ъгловати петна с различна големина, които в средата посивяват, а периферията е ограничена от червенокафяв венец. В центъра се образуват тъмни точици.
Силно напетнените плодове се деформират и окапват. По леторастите и листните дръжки се формират удължени, леко хлътнали тъмнокафяви петна със светъл център. Причинител на анкракнозата по ореха е паразитна гъба, която презимува като мицел в поразените леторасти и като перитеции в окапалите листа. Развитието на болестта и заразяването се благоприятства от хладното и дъждовно време. За борба с горепосочените болести по ореха се прилагат комплекс от агротехнически мерки и химически пръскания. Резитбата на болните леторасти намалява количеството на зимуващи форми на причинителите. Заораването на окапалите листа или събирането и изгарянето им намалява значително заразата от антракнозата.
За едновременна химическа борба срещу двете болести по ореха може да се пръска преди набъбване на листните пъпки с бордолезов разтвор – 2%, преди цъфтежа – едно пръскане и след цъфтежа две пръскания през 12-14 дни с : Косайд 101ВП – 0,2%, Фунгуран ОН 50 ВП – 0,4%, Купроцин супер – 0,4 %, Делан 750 СК – 0,1%, Дитан М – 45 – 0,3%. За ореховите насаждения имат значение и вирусните болести като черна линия, пръстеновидните петна и жълтата мозайка, лентовата мозайка и мозайка. Причинителна на черната линия, пръстеновидните петна и жълтата мозайка е вирусът на листното завиване по черешата. Той се пренася с нематоди, калеми и пъпки, семената на заразените дървета природата. Признаците по листата са различни, като през месец юни се появяват неправилни петна, пръстени и линейни прошарвания с мозаичен цвят, често отмира тъкани от петурата, има деформация на листата-стесняване и изкривяване или вълнообразност, обща хлороза, а по-късно изсъхва и целият сложен лист.
Нападнатите дървета имат по-слаб растеж и развитие-листата им имат кремавожълто оцветяване, те се обезлистват по-рано – през втората половина на лятото. Наблюдава се и засъхване на клонки, скелетни разклонения и цели клони. При черната линия /некроза/ признаците са главно в мястото на спойката. Там кората на стъблото е по-груба и напукана. Ако се отстрани, в тъканите на флоема се виждат черни некротирали тъкани. Първоначално некротират отделни части, а по-късно – цялата обиколка на стъблото. Лентовата мозайка и мозайката по ореха по външни признаци слабо се различават от тези на другите три болести: черна линия, пръстеновидни петна и жълта мозайка. И при тях по листата се появяват неправилни напетнявания, пръстени и линейни прошарвания с мозаичен цвят, обща хлороза, деформация на листата и по-късно изсъхване на листата. За борба с тези вирусни болести няма директни средства, за това е необходимо да се спазват няколко изисквания като: - засаждане на безвирусен посадъчен материа в новите насаждения; - своевременно изкореняване на вирунсо болните дървета; - строго спазване на фитосанитарните изисквания.
Горчивото гниене по орехите се развива между времето на беритба до консумацията на орехите. Степента на увреждане зависи от начина и условията на съхранение. Обелените плодове не показват промени, но след разчупване се забелязва нежна, паяжиновидна плесен, която на места изглежда по-плътна и е осеяна от дребни розови купчинки. Ядките имат воднистожълт цвят и силно горчат. Причинител на болестта е гъба, която може са се развива и по още необелените плодове, които напада чрез повреди по тях.
Болестта може да се развие силно при преждевременна беритба и при беритба на плодове във влажни условия, при натрупването има на купчина и забавяне на почистването им от зелената обвивка. За предотвратяване развитието на тази болест, плодовете трябва да се берат в технологична зрелост и в сухо време, плодовете да не се натрупват на купища, а да бъдат възможно най-бързо обелвани и просушавани на проветриво място при често лопатиране. Загнилите плодове е необходимо да бъдат унищожени. Орехът може да заболее и от бяло пъстро дървесинно гниене, което напада дървесината и първоначално е кафява, но постепенно става мека, гъбеста, бяла до бледожълта, ограничена от тъмнокафява до черна линия, като пукнатините и са изпълнени от плътен бледожълт мицелиум.
Причинител на болестта е паразитна гъба, която най-често заразява през наранените части на дърветата и развитието и се благоприятства от по-влажните и хладни условия. За да се избегне това заболяване трябва да се създадат по-проветриви условия в насажданията, да се унищожават засъхващите или вече изсъхнали дървета, да се унищожават плодните тела на гъбата по още привидно здравите дървета, да се избягва нараняването на дърветата, а ако има рани, те да бъдат добре загладени и намазани с блажна боя. Особено опасни за ореховите насаждения са неприятелите – ореховия плодов червей и ябълковият плодов червей, причиняващи червясване на плодовете, ябълковата запетаевидна щитоносна въшка и орехова листна въшка, които повреждат пъпките, листата и леторастите, ериофидни акари и др.
Ореховият плодов червей – разпространен където има орехови насаждения, но вреди и на дъба, бука, кестена, леската, бадема и др. Неприятелят представлява дребна пеперуда, която пир разперени криле достига 16-18 мм. Предните крила са сивочервеникави до кафяви, но обикновено керемиденоканелени. На вътрешния ръб на крилото се намира светложълто петно, оградено с кафяв пояс. Гъсеницата има от светъл до тъмнокеремиденочервен цвят. Неприятелят развива по едно поколение годишно и зимува като възрастна гъсеница в пашкул под растителните остатъци близост до ореховите дървета, пукнатините на кората, в основата на стъблото и рядко в почвата.
Пеперудите се явяват в началото на юни, а максимумът на летежа им е в края на месец юни- началото на юли. Пеперудите са активни през нощта и снасят яйцата си по зелените плодчета. След 10-12 дни гъсениците се излюпват и се вгризват в плода непосредствено под дръжката. Те нагризват и правят ходове в ядката, като изпълват плода с екскременти, оплетени с копринени нишки. За пълното си развитие една гъсеница унищожава от 3-4 плода. Външната обвивка на повредените плодове потъмнява и се набръчква. Те окапват преждевременно, обикновено с гъсеницата, която продължава да се храни с тях. След като завършат развитието си, гъсениците прогризват кръгъл отвор на мястото където е захванат плода до дръжката и излизат навън да презимуват
Ябълковият плодов червей – това е дребна пеперуда, която при разперени крила достига 15-20 мм. Гъсеницата е белезникава с кремав оттенък първоначално, а по-късно става отгоре розова, със сиви петънца, от които излизат космици. На дължина достига 1,5-2 см. Неприятелят има две поколения годишно и зимува като възрастна гъсеница под старата и напукана кора на стъблото и по дебелите клони и в амбалажа. Пеперудите от първото поколение летят в първата десетдневка на май до началото на юли, я от второто поколение – през втората половина на юли до края на август и по някога и през септември.
Излюпените гъсеници се хранят с ядката и вътрешността на плода е изпълнена са огризки, паяжина и извержения. През лятото нападнатите зелени плодове масово окапват. Характерен признак за нападението от неприятеля са малките ръждивокафяви купчинки от екскременти по черупката. От значение за опазването на ореховите насаждения от неприятелите са агротехническите и механическите мерки, а именно: - да се събират и унищожават всички опадали червиви плодове, преди гъсениците да са ги напуснали, - есенна дълбока оран или прекопаване на почвата на дълбочина 10-15 см в проекция, под короната до самото стъбло, ще се извадят обвитите в пашкул гъсеници отгоре и те ще измръзнат през зимата, - поставянето на ловни пояси по ствола и дебелите клони от велпапе и преглеждането им през 10 дни за уловените гъсеници и унищожаването им.
Химическата борба се състои в това, че тя трябва да се проведе в началото на масовия летеж на пеперудите с Димилин 25ВП – 0,05%, Алсистин 25 ВП – 0,05%, Каскейд 5ЕК – 0,15% или Номолт 15 ЕК -0,075 % /летежът на пеперудите на ореховия плодов червей съвпада с летежа на пеперудите от второто поколение на ябълковия плодов червей/. Провеждат се 2-3 пръскания от края на юли до края на август преди гъсениците да преминават от един плод в друг, а именно : Агрия 1050 – 0,2%, Золон 35 ЕК – 0,2%, Золон супер -0,06 %, Релдан 50 ЕК – 0,1%, Нуреле Дурсбан – 0,06% и др.
Борбата срещу запетаевидната щитоносна въшка по ореха се води обикновено в началото на май срещу младите лаври по време на масовото им излюпване с един от следните инсектициди: Агрия 1050 – 0,2%, Алфа комби – 0,05 %, БИ-58 – 0,2 %. По ореха са установени три вида ериофидни акари: галообаразуващ /по листата се образуват гали и се деформират тъканите им/; акар, причиняващ краста по листата е другия вид, акар, който напада пъпките и младите листа на ореха, а през лятото се намира по протежение на жилките от долната страна на листата.
Могат да се използват следните акарициди: Митак 20 ЕК – 0,3%, Митиган 18,5 ЕК – 0,3% Омит 57Е – 0,1%, Талстар 10 ЕК – 0,03% и др. Орехът се напада и от ореховата листна въшка, която зимува като яйце по дървото. Напролет се излюпват ларвите, смучейки сок от горната страна на листата и се съсредоточават около главната жилка. При поява на въшките в повечето случаи се появяват и хищни калинки, които ги унищожават.
Борбата се осъществява с химични средства като: БИ – 58 -0,1 %, Ланат 25 ВП – 0,09%, Маврик 2Ф – 0,03%, Афитокс 50 ВДГ – 0,05 % и др. За запазването на качеството на реколтата от значение са и условието и начина на съхранение на орехите. Необходимо е предварително да се извърши дезинфекция и проветряване на складове и предварително почистен амбалаж. При сортиране на орехите задължително се отстраняват наранените и повредени от ореховия и ябълковия плодов червей. Повреди и гранясване на ореховите ядки, предизвикани от молец по сушените плодове, се получава най.често в непочистени складови помещения или при смесване на стара с нова реколта.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Орех - стволът на ореха не трябва да се отсича
Повреди по млади орехови дръвчета и мерки за преодоляването им
;void(0);){kind=link}