Родината на аронията е Северна Америка, откъдето по-късно се пренася в Европа. Аронията не е взискателна към температурата и издържа зимни студове до минус 30 градуса. Посадъчен материал арония се предлага в ИПЗ - Троян, Института по овощарство - Пловдив, а може да се размножи и чрез издънки или вкореняване на резници от стари насаждения.
Аронията (Aronia melanocarpa Elliot) е храст висок 2-2.5 м с лъскави тъмнозелени листа, които през есента стават оранжевочервени. Може да се отглежда арония като се използва за живи огради и крайпътни насаждения, за озеленяване на промишлени предприятия, тъй като е много устойчива на замърсена атмосфера. Плодовете на аронията са по-едри, по-тръпчиви, по-твърди и по-кисели от тези на касиса. След беритбата тръпчивостта на плода постепенно намалява. Сокът от арония е с по-добри вкусови и лечебни качества. Аронията съдържа до 18% сухо вещество - фруктоза и гликоза (затова е подходящ и за диабетици), органични киселини, пектинови и дъбилни вещества. Има високо съдържание на витамин Р - до 3000 мг%, и това е единственият плод у нас с такова съдържание на витамин Р. Следват витамините С, К, В, B1, В2, В5, В9. Съдържанието на йод в аронията е 3-4 пъти по-голямо от другите плодове.
Биологичноактивните вещества се запазват и след преработката по технологията, разработена във ВИХВП - Пловдив. Сокът на аронията е много лечебен, помага на обмяната, кръвообразуването и тонуса, стимулира щитовидната жлеза, активизира пропускливостта и еластичността на кръвоносните съдове. Кората на аронията понижава кръвното налягане. От плодовете във всяко семейство могат да се приготвят сокове, сиропи, сладка, мармалади. Лабораторията във ВИХВП пусна на пазара концентриран сироп от арония. Разреден с вода 1:13, той е подходящ за всяка възраст и болест.
;void(0);){kind=link}