Ботанически и биологически особености на аронията
Аронията (Аrоniaа melanocarpa) е нова за нашата страна овощна култура, към която се проявява голям интерес от страна на любителите овощари поради много добрите химико-технологични свойства на плодовете и приспособимостта на растенията към екологичните условия.
Аронията расте във вид на храст, който достига височина 2,5-3 м. През първите няколко години храстът е прибран, а с напредване на възрастта става широко разлат. Характерна особеност на аронията е образуването на много нови прирасти от основите на стъблените части и от коренището, което води до силно сгъстяване на храста. С цел отслабване на издънкообразуването трябва да се избягва дълбокото засаждане и загърлянето на растенията, както и оставянето на чепове близо до почвената повърхност при резитба на арония за плододаване. Аронията плододава на клончета, подобни на тези при семковите овощни видове - къси, слаби - и на клончета с наличие на листни и плодни пъпки върху тях. Върху по-възрастните от 4-5 години клонки преобладават късите клончета, които плододават толкова по-малко, колкото по-възрастни са носещите клонки. Плододаването е по-стабилно, когато растението има млади клонки с всички типове плодни клончета, разположени върху тях.
Кореновата система на аронията е плитко разположена - основната част от корените е на дълбочина до 35-40 см. Това позволява да се отглежда арония на участъци със сравнително плитко разположени подпочвени води, където отглеждането на дървесни овощни видове е нежелано.
Аронията започва да плододава през втората година след засаждането, а в пълно плододаване встъпва на 4-тата година. Плодните й пъпки са смесени. Освен цветове (и плодове) от тях се образуват леторасти. Цветовете са двуполови, самооплождащи се, разположени в щитовидни съцветия. В повечето райони на страната цъфтежът започва през втората половина на май. Макар че цветовете имат неприятна миризма, те охотно се посещават от пчелите, поради което образуват много завръзи - над 80-90% спрямо броя на цветовете. Плодовете имат закръглена, понякога леко продълговата форма, с черна, като лакирана, кожица, с восъчен налеп. Средната им маса е 1-1,5 грама. Те зреят от началото на август до към края на второто десетдневие. Узряват доста дружно и могат да се берат 7-10 дни след узряването на първите плодчета. При благоприятни условия на отглеждане от един храст могат да се произведат до 7-8 и повече килограма плодове.
Аронията се размножава чрез семена, като дава доста изравнено поколение, и по някои от вегетативните начини - чрез издънки, дъговидни и хоризонтални отводи и др. Преди засяване семената се стратифицират в продължение на 3,5-4 месеца при температура 0-2°С. Семеначетата нарастват бавно, поради което е желателно те да се засаждат на постоянно място като двегодишни растения.
Изисквания на аронията към орографски, климатични и почвени условия
Аронията не е взискателна към топлината - плодовете й узряват при сума на положителните температури 1500-1600°С. Тя може да се развива и плододава добре до 1200-1500 м надморска височина. Растенията могат да понесат кратковременно повишаване на температурата на въздуха, но при условия на високи летни температури и ниска влажност на въздуха качеството на плодовете се понижава - те са по-малко сочни и придобиват горчиво-тръпчив вкус. През периода на покоя издържа зимни студове до -27, -30°С. Почти не се поврежда от повратни студове. Аронията се отнася към най-светлолюбивите култури, В резултат на засенчване при сгъстяване на храстите или гъсто засаждане продуктивността на растенията намалява значително. В дворните и вилните места растенията от арония не трябва да бъдат засенчени от овощни и декоративни растения, както и от постройки. Аронията е взискателна не само към влагата в почвата, а и към влажността на въздуха. По време на узряването плодовете реагират особено силно на засушаването - те остават дребни и недостатъчно сочни, а добивът намалява. Във връзка с изискванията на аронията към топлината и влажността на почвата и въздуха най-подходящи за нея са по-прохладните и с повече валежи планински и припланински райони. Аронията се развива успешно на свежи, със среден механичен състав почви, сравнително плодородни или наторени с органични торове, умерено до слабо кисели или с неутрална реакция.
Създаване и отглеждане на насаждения от арония
Предпосадъчната подготовка, засаждането на аронията и грижите по отглеждане на арония са подобни на тези при храстовидните ягодоплодни овощни видове. Растенията се засаждат на такава дълбочина, на каквато са били при производството на посадъчен материал. Разстоянията на засаждане са 3-4x2,5-3 м.
Резитба на арония
По време на формиране на храста резитбите на аронията са по-умерени, за да не израстват много издънки. Връхната част на новозасадените растения с 6-7 пъпки се изрязва. След това ежегодно се оставят по 4-5 нови издънки, а излишните се премахват. До седмата-осмата година не се премахват плододаващи основни клонки, тъй като се намалява добивът и се образуват голям брой нови издънки. През този период се отстраняват предимно болните, силно сгъстяващите и счупените клонки и се намалява броят на едногодишните издънки. По време на пълното плододаване храстът трябва да има до 30-40 основни клонки с различна възраст. Всяка клонка трябва да е добре осветена, което налага храстът да се просветлява. Резитбата на аронията за просветляване не бива да се извършва еднократно, тъй като се образуват много на брой прикоренови леторасти и коренови издънки, които отново сгъстяват храста. Това налага просветляването да е постепенно, да се прилага всяка година. При тази резитба на аронията, след като необходимият брой на основните клонки е достигнат, успоредно с премахването на излишни, включително слабо продуктивни, застаряващи клонки с възраст над 6-7 години, на храст се запазват по 5-6 нови жизнени клонки.
Беритба на арония
При беритбата на арония предназначените за преработка плодове се събират без щитчета, а плодовете, които ще се съхраняват по-дълго, се откъсват заедно с щитчетата, като се внимава да не се нараняват клончетата.
;void(0);){kind=link}