Орехът е светлолюбив вид. Вирее добре върху дълбоки, проветриви и богати на хранителни вещества почви, чието рН не е по-малко от 5,5. Особено подходящи са алувиалните и алувиално-делувиалните почви.
За предпочитане е да засадим ореха през есента. Изкопаваме посадъчни ямки е размери 60-80/60 см. Предварително приготвяме смес от равни части почва, сухи листа от широколистни гори и ситен пясък. С нея покриваме корените. Ако сме решили да отглеждаме орех от семе, засяваме не по-малко от 4-5 семена. След като поникват, оставяме най-добре развилото се растение.
Короната започваме да формираме още след като засадим дръвчето и продължава през първите три-четири години. Най-добре е тя да бъде с водач. Скелетните клони трябва да са спираловидно разположени на разстояние един от друг около 50-60 см. Първия клон оставяме на височина 120-150 см от повърхността на почвата. Излишните разклонения своевременно премахваме, за да прониква достатъчно светлина до всички части на короната.
През вегетацията редовно обработваме почвата, за да унищожим плевелите. Не бива обаче да обръщаме пласта повече от 15 см дълбочина.
Особено важно е през първите два месеца след прецъфтяването на ореха да го поливаме редовно. Не го ли сторим, част от завръзите ще окапят, плодовете ще останат дребни и с лошо качество на ядките. Ако лятото и есента са сухи, също се налага да полеем дървото, за да го предпазим от измръзване. Случи ли се пък през зимата да няма достатъчно валежи, и през март трябва да осигурим вода. Така ще се компенсира недостига и преди разлистваното и цъфтежа.
Важно условие за развитието на всяко растение, но особено за овощните видове с такива големи размери, какъвто е орехът, е наличието на достатъчно хранителни вещества в почвата. Когато не достига азот, листата са по-дребни и по-светлозелени, а в някои случаи част от клончетата загиват. Достатъчно е да внесем 9 кг амониева селитра на едно нормално развито дърво, за да се повиши добивът и да се подобри качеството на плодовете. Когато липсва цинк, листата са малки, жълти, извити, хлоротични, а на летораслите и клончетата засъхват. Недостигът на бор е причина във връхната част на листата и особено между нерватурата да се появяват жълто-кафяви петна. Завръзите издребняват или пожълтяват и окапват, когато станат големи колкото грахово зърно.
Най-правилно е да започнем да берем плодовете, след като 50-60% от зелената им обвивка се разпукне. Не бива да изчакваме да окапят. Стръскваме дървото, събираме орехите и веднага ги обелваме. Разстиламе ги върху платно или циментова площадка на пласт с дебелина 15 см. Мястото, където ще ги сушим, трябва да е проветриво и сенчесто. Разбъркваме орехите често. Вечер и в дъждовни дни се събират на купчинка и покриват с непромокаемо платнище. В зависимост от времето сушенето на орехите продължава от 5 до 15 дни.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Дрянът се размножава чрез семена, отводи и чрез присаждане
На какви почви виреят различните видове овощни дръвчета
Избор на овощни видове и сортове за засаждане в крушова градина
;void(0);){kind=link}