Най-важните мероприятия за отглеждането на здраво и плодовито лозе са през февруари. Макар че месецът е твърде своенравен, точно по това време стопаните трябва да се заемат с дейностите, които са изключително важни за растенията и съответно за реколтата.

Опасност за овошките в измамното време - какво да правите?

На първо място е резитбата, която трябва да се направи в някой от топлите и сухи дни на настоящия месец.

„Ако масивът е от смесени сортове, препоръчително е да се започне от винените, а десертните да се оставят за по-късно. При това стопаните трябва да са сигурни, че рискът от измръзване е малък и едва тогава да започнат да действат с ножицата. Макар Трифон Зарезан да е на 1 февруари, по-подходяща изглежда за резитба датата по стар стил – 14 февруари. По-добре на този ден да зарязваме лози, отколкото да зарежем любимия човек“, обяснява с усмивка агроном Пламен Павлов.

Рязането на лозите е първото мероприятие за справяне с поне 4 заболявания. На първо място е бактериалният рак по лозите. Туморите се забелязват лесно, както в първоначален стадий, така и по-късно. Новообразуваните са меки, светложълти или розови, а повърхността им е гладка. По-старите са твърди, грапави, в кафяв цвят. Изглеждат даже шуплести. Обикновено се намират между почвената повърхност и на метър от нея. Изрязва се цялата част.

„Най-лоша е прогнозата за млади насаждения, които са до 3-годишна възраст. Те няма как да бъдат спасени и непременно трябва да се изкоренят и унищожат“, обяснява специалистът.

Друго, което стопаните трябва да огледат внимателно, е кората, защото по нея личат два сериозни проблема. При заболяването Антракноза тя буквално се отделя от дървесината. Може да се разпознае на по-начален етап по кафявите петна, които се образуват по леторастите. Характерно е, че те се разрастват, а в центъра им тъканта се разкъсва и по-късно кората се напуква и пада. При всяко съмнение, такива леторасти трябва да се отрежат, отстранят и унищожат.

Другата причина за подобно разкъсване на кората може да е Екскориозата. Тя зимува върху лозата и също се изразява в появата на петна, които избледняват и постепенно се сливат, като кората на тези места се разкъсва.

Бялото дървесно гниене е другото заболяване, с което стопаните могат да се справят още при рязането. Дървесината на нападнатите пръчки е мека, ронлива, а стъблата – надлъжно напукани. Те трябва да се изрежат и да се изгорят. Проблем има при силно засегнатите растения. Прогнозата за тях не е добра. Обикновено загива цялото растение.

„Старите хора казват, че лозето не ще молитва, а мотика. Аз малко перефразирах това за февруари. Според мен точно в този месец мотиката също не помага. Това, което иска едно лозе в края на зимата е лозарска ножица и пръскачка. Освен да се изрежат лозите, добре е стопаните да остържат наранената кора там, където я забележат, и след това да напръскат срещу зимуващите там неприятели. Те не са никак малко – молци, акари, пъстрянка, листозавивач, хоботник и други“, обяснява агрономът.

Стопаните не бива да забравят, че първо се режат здравите лози, а после болните. Препоръчително е при преминаването на всяка лоза ножицата да бъде дезинфекцирана чрез потапяне в 10% разтвор на белина. Това ще спести много неприятности.

Другото, което гарантира нормална стопанска година, е това, което стопаните са правили и без съвременни мерки назад през годините - изнасянето на пръчките извън масива и унищожаването им. Така, въпреки че лозарите ще имат изключително много работа този месец, с нея те ще си гарантират по-спокойно отглеждане на насажденията.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Лозари и винари искат да бъдат чути

Лозарство. Съвети при избор и употреба на препарати за растителна защита

Зимното пръскане може да пази овошките и от студа