Сортът Русенско едро се отнася към ранните сортове грозде

Сортът Русенско едро е получен от кръстосването на сортовете Янтър и Италия. Листът е средно голям, дълбоко нарязан, петделен, гладък, гол. Опашният вряз е широко отворен, лировиден. Дръжката на листа е средно дълга, виненочервена.

Гроздът е средно голям до голям, крилат, рехав. Дръжката му е средно дълга, жилава. Средната маса на един грозд е около 500 г.

Зърното е много едро, цилиндрично, често в средата слабо прищипнато, а към дръжката слабо заострено. Кожицата му е средно дебела, жилава, жълто-зелена. Консистенцията му е месесто-сочна, а вкусът - хармоничен, слабо мискетов. Средната маса на едно зърно е около 8 г.

Сортът Русенско едро се отнася към ранните сортове. Гроздето му узрява през втората половина на август.

Лозите са силно растящи, със средна родовитост. Резитбата при всички формировки на отглеждане трябва да бъде със смесени плодни звена - чепове с по 2 очи и плодни пръчки с по 12-14 очи. При средностъблена формировка добивът от лоза е 4-6 кг, а от декар - 1600 кг. Подходящ е за асмовидно отглеждане. Има добър афинитет с подложките, но най-добре плододава върху подложките Шасла х Берландиери 41Б и Берландиери х Рипария 504.

Сортът Русенско едро изисква богати и дълбоки свежи почви. Той не е склонен към изресяване и милерандаж. Лозите не са устойчиви на ниски зимни температури. След измръзване имат добра възстановителна способност.

По механичния състав на Русенско едро е типичен десертен сорт грозде. Кожицата и семената заемат малка част от масата на зърната. Във физиологична зрелост съдържанието на захари в гроздето е около 16,5%. а на титруеми киселини - 6 г/л. Гроздето има много добра транспортабилност. То е практически устойчиво на сиво гниене.

Сортът Русенско едро може да се отглежда при надморска височина до 600 м.

Вижте още: