Резитбата на лозата се състои в ежегодно частично или пълно премахване на едногодишни пръчки, а при необходимост и на по-стари части от главината. Тъй като се извършва през периода на относителния покой на лозата, нарича се още зимна резитба на лозата или резитба на зряло. В лозарската практика е прието тя да се означава само с термина резитба.

Като агротехническо мероприятие резитбата на лозата е била известна още на най-древните народи. В продължение на векове тя се е усъвършенствала и сега е абсолютно задължителна практика в лозарството. Ако лозата се остави нерязана, нейното стъбло се удължава подобно на стъблото на лианите. Вследствие на полярността се развиват предимно пъпките по върховете на едногодишните пръчки, а основата им се оголва. При такава форма на лозата трудно се извършва обработка на почвата и други операции. Освен това нерязаните лози дават много на брой, но малки гроздове с дребни зърна и ниско качество. Следователно чрез резитбата на лозата се цели лозовото растение да се превърне и да се поддържа в сравнително малък храст, който дава възможност за механизиране на производствените процеси и създава подобри условия за растежа, зреенето и беритбата на гроздето. Макар че резитбата според някои автори оказва потискащо влияние върху вегетативните и генеративните прояви на лозата, тя се извършва ежегодно, тъй като спомага за подобряване качеството на плода, за получаване на грозде с едри и сочни зърна при запазване на висока родовитост. Освен това с резитбата се предопределя броят на плодните леторасти, които ще се развият на една лоза и на един декар. Изобщо може да се каже, че в лозарството няма друго мероприятие, чрез което да е възможно толкова силно и ефективно да се регулират плододаването и растежът на лозата, както с резитбата.

Основните задачи на резитбата на лозата са:

  • Да се придаде на лозовото растение такава форма, която да облекчава изпълнението на останалите мероприятия по отглеждането, като обработка на почвата, борба с болестите и неприятелите, торене, гроздобер и др. Лозите се формират през първите 2-5 години след засаждането.
  • Да се осъществи правилно пространствено разположение и равномерно разпределяне на леторастите върху частите на главината. Така се постига по-добро огряване на листата от слънцето, по-интензивна фотосинтеза и по-добро проветряване на растенията. Отделните резитби дават различни възможности за постигането на тази цел.
  • Да се регулират растежът и плодаването на лозата с цел да се получи максимален, постоянен добив от доброкачествено грозде. Резитбата на лозата трябва да се извършва така, че да се използват максимално възможностите на растението за плододаване, без това да е в ущърб на бъдещите реколти и качеството.
  • Вижте още:
  • Торене на лозята

  • Мана по лозата

  • Когато град удари лозето