За любителските насаждения и за лозята за лично ползване решаващо значение при определяне на разстоянията на засаждане имат сортът  и формировката, на която ще се отглеждат лозите. Ако ще се отглеждат на единични колове или на обикновена телена конструкция, подходящи са следните разстояния: от 1,50 до 1,70 м между редовете, а в реда от 1,20 до 1,30 м за винените сортове и от 1,40 до 1,50 м за десертните. При богати почви и по-буйни десертни сортове междуредовите разстояния може да се увеличат до 1,80 м.

Когато лозите ще се отглеждат без загрибване и ще се формират с високи стъбла (1,20-1,50 м височина), разстоянията между редовете се увеличават до 3,0-3,5 м, а в реда - до 1,40-1,50 м. За промишлените високостъблени лозя в стопанствата се препоръчват междуредови разстояния 2,5, 3,0 и 3,4 м и вътрередово 1,20 м, но за предпочитане е то да бъде 1,30-1,50 м.

При засаждане на силно растящи сортове, от които ще се формират мощни асми на скеле, разстоянието между редовете трябва да е около 3 м, а между лозите - поне 2 м. Ако се засаждат лози в отделни, изолирани редове, независимо на каква подпорна конструкция ще се отглеждат, разстоянието между тях трябва да бъде от 1,20 до 1,50 м. Силното сгъстяване на лозите в реда (разстояния под 1м) не позволява да се развият мощни растения и не бива да се практикува.

Посочените разстояния за засаждане на лозя може да се изменят в зависимост от формата и големината на мястото. Винаги обаче за по-високите, по-мощните формировки трябва да се използват по-големи разстояния.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Избор на място за лозите в дворовете

Попълване на празните места в лозята

Какви грижи се полагат за лозите през първите години след засаждането?

Сортове грозде за производство на червени вина