Лозовото растение може да се размножава по два начина: чрез семена и по вегетативен път. Получените от семена лози имат зародишен корен, който се образува от зародиша на покълнващото семе. При вегетативното размножаване на лозите, което се прилага в практиката, корените на лозата израстват от вкоренените стъблени части и се наричат адвентивни. Те имат предназначението да снабдяват растението с вода и минерални вещества, да служат като склад за резервни хранителни вещества, да закрепват лозата към почвата и да осигуряват стабилност на надземните й части. Установено е, че в корените на лозата се синтезират и някои вещества, като алкалоиди, растежни регулатори и др.
От подложката на засадената лоза или от резника покарват няколко етажа корени. Разположените най-близко до повърхността на почвата се наричат повърхностни корени. Към тях се отнасят и корените, покарали от присадника (калема), които носят наименованието росни корени. От средната част на подложката излизат т.нар. междинни или средни корени . Те са по-дебели и по-дълги от повърхностните. От основата (петата) на подложката излизат стъпалните корени. Те са малко на брой, но са дебели и дълги. Понякога върху лози, отглеждани в оранжерии, а също така и на открито, но при влажни и топли условия, могат да се образуват корени и по откритите части на растенията - рамена, чепове и зелени леторасти. Те се наричат въздушни корени.
Росните и повърхностните корени са нежелателни и при младите лози трябва да се отстраняват. В противен случай те се развиват за сметка на стъпалните корени. Стъпалните корени имат най-голямо значение за лозата. Чрез тях тя се снабдява с вода и минерални вещества.
Корени при лозата могат да се образуват от зелените леторасти, узрелите пръчки, рамената, стъблото и дори от дръжките на листата и гроздовете. Колкото по-млада е частта, толкова по-лесно се вкоренява. За да се развият корени, необходимо е да се създадат подходящи условия по отношение на влажността, топлината и въздуха. Оптималната температура за покарването на корени е 25-30°С. В топлите песъчливи почви вкореняването на резниците е по-добро, отколкото в тежките глинести почви. Добре узрелите, запасени с повече резервни вещества пръчки, се вкореняват по-лесно от недозрелите.
В лозарството са добре известни редица практики, които оказват положително влияние върху вкореняването: набраздяване на кората на резниците, ослепяване (унищожаване на пъпките) на резниците и др. Тези практики, намерили приложение по емпиричен път, са били многократно проверявани, при което се е потвърдила тяхната ефикасност.
Много важна особеност на кореновата система на лозата е нейната способност непрекъснато да се разклонява. По най-крайните разклонения се намират множество тънки смукателни коренчета, чрез които се всмуква водата. Когато кореновата система на лозата е по-силно разклонена, тя обхваща по-голям обем почва и има по-голяма абсорбираща повърхност. Ето защо от значение е не толкова общата дължина на корените, колкото тяхната разклоненост.
При нормални условия корените на лозата се разполагат на дълбочина до 1,5-2,0 м, а на ширина до 3-4 м. Отделни корени проникват и по-дълбоко - до 8, дори до 10 м, а встрани - до 8 м и повече. Все пак основната част от корените се разполага в почвения хоризонт, в който намира най-благоприятни условия за развитие - влага, хранителни вещества и топлина. На богати и влажни почви корените на лозата се разполагат плитко, а на умерено влажни - по-дълбоко. Когато мястото е риголвано дълбоко, те проникват на значителна дълбочина в подпочвените хоризонти. С обработката на почвата също може да се повлияе върху месторазположението на корените на лозата.
Гъстотата и формата на засаждане на лозите също оказват влияние върху разположението и развитието на кореновата система. Най-добре се развиват корените, когато лозите са засадени в квадратна или в шахматна форма, тъй като те притежават свойството да се развиват равномерно във всички направления около главината.
;void(0);){kind=link}