Колцуването се състои в отнемане на един пръстен от кората и ликото на плодната пръчка, зеления летораст или рамото на лозата, широк от 3 до 4 мм. С това се спира придвижването на асимилатите от листата към корените и те се натрупват в гроздовете и в леторастите над колцуваното място. Вследствие на по-доброто хранене зърната стават по-едри и гроздето узрява с 10-15 дни по-рано. У нас колцуването се прилага частично при десертните сортове (главно Болгар) за получаване на по-ранно и с по-едри зърна грозде. При винените сортове то не е оправдано.

Колцуването се извършва със специален колцувач, който в извитата си част има две успоредни пластинки - режеща част на колцувача. С тях се захваща плодната пръчка, натискат се леко и целият колцувач се завърта около пръчката. Натискът се регулира така, че да се прерязва само кората, която се отделя като пръстен. Дървесината не трябва да се наранява.

Успехът на колцуването зависи от няколко важни условия. Преди всичко то трябва да се извършва навреме - от 5 до 8 дни след прецъфтяването на лозите. Всяко закъсняване води към отслабване на ефекта от колцуването.

Колцуването отслабва силата на лозата, защото пречи на снабдяването на кореновата система с достатъчно асимилати. Ето защо едни и същи лози трябва да се колцуват през 1-2 години. Освен това не бива да се колцуват всички лози. При слабите лози колцуването не дава ефект. За колцуване са подходящи само силните лози.

Вижте още:

Кинг руби – безсеменен сорт грозде

Мискет плевенски има сравнително добра устойчивост на ниски зимни температури

На какви качества трябва да отговаря лозовият посадъчен материал?