Подходящи за съхраняване са сортовете, които имат рехави гроздове, едри зърна с хрупкаво месо и сравнително здрава кожица, като Болгар, Италия, Алфонс Лавале, Димят, Лисича опашка, Палиери, Тима, Разакия и др.

За съхраняване се предпочита грозде, получено от възрастни лози, засадени на леки почви и на наклонени терени. Гроздето от млади лози и от лози, засадени на равни места с плодородни почви, е по-нетрайно. Обилното торене с азотни торове, късните поливни и претоварването на лозите намаляват трайността на гроздето. Честите превалявания по време на зреенето и продължителната суша също правят гроздето негодно за съхраняване. Гроздовете от асмите, шпалирите и въобще по-високо разположените гроздове са по-подходящи за съхраняване в сравнение с гроздовете от ниските формировки.

Предназначеното за съхраняване грозде се бере малко преди пълната зрелост, тъй като при съхраняването киселинността му намалява. Повредени от мана и оидиум гроздове не трябва да се поставят за съхраняване. Трудно се запазват и гроздове, по зърната на които има ръждиви петна. Самото бране се извършва много грижливо и при хубаво време, без да се пипат зърната с пръсти и без да се набиват. Гроздето трябва да се внесе за съхраняване сухо и по възможност предварително изложено на слънце няколко часа, но не и по-продължително.

Вижте още:

Мискет плевенски има сравнително добра устойчивост на ниски зимни температури

Сортът Приста може да се отглеждат успешно върху различни почви

Какви почви са подходящи за отглеждане на винени и десертни сортове лози?