Какво е значението на почвата за отглеждане на лозя?

Лозата е растение, което може да се отглежда върху места с най-разнообразни почви. С нея успешно се оползотворяват хълмистите терени със сравнително по-бедни почви, където другите култури дават по-слаб стопански ефект. Лозата не вирее само на заблатени, тежки и силно сбити почви. От това не бива да се прави изводът, че лозата е невзискателна към почвата. Добре известно е, че от характера и свойствата на почвата зависят в голяма степен силата на лозите, добивът и качеството на гроздето. При еднакви климатични условия в един и същ район може да се получи грозде, което дава различни по качества вина в зависимост от почвения тип. Най-добри за лозата са дълбоките, рохкави, бързо затоплящи се почви. Особено подходящи са леките песъчливи и чакълести почви.

В миналото, когато са отглеждани неприсадени лози, ролята на почвата е била по-ограничена. С въвеждането на американските лози като подложки изискванията към почвата за отглеждане на лозя нарастват. Някои от подложките се развиват по-добре на сухи и плитки почви, а други - на свежи и дълбоки. Едни подложки понасят по-високо съдържание на карбонати в почвата, а други - по-ниско. Ето защо преди засаждането на лозите трябва да се проучи почвата и в зависимост от това да се подберат подложката и сортовете, подходящи за една или друга насока на производството.

Почвата влияе върху лозата със своя механичен състав и с физичните и химичните си свойства. Механичният състав се определя от съотношението на отделните почвени частици - глина, пясък, чакъл и др. По-голямото количество глина прави почвата по-свързана, по-тежка и по-студена. Гроздето, отгледано на такава почва, дава по-добре оцветено и по-плътно вино. В глинестите почви корените на лозата се развиват сравнително трудно. Пясъчните частици и чакълът затоплят почвата и допринасят за образуването на повече захари в гроздето. Пясъкът прави почвата по-рохкава, корените на растенията проникват дълбоко и лозите се развиват силно. От гроздето, отгледано на песъчливи почви, се добиват по-леки и фини вина, които развиват приятен букет. Световната практика показва, че лозята дават грозде, от което се получават едни от най-хубавите вина, когато са на почви, които съдържат едрозърнест пясък и чакъл. Така е например в областта Кахетия - Източна Грузия, Токай - Унгария и Шампания - Франция, прочути със своите реномирани вина. Почвите в тези области съдържат до 60-80% чакъл или каменни частици. Чакълът дренира почвата, пропуска дъждовната вода, но пречи на силното й изпаряваие. През деня той се нагрява, а през нощта отделя част от погълнатата топлина и по този начин затопля приземния въздух. Освен това той отразява и част от слънчевите лъчи.

Топлинните свойства на почвата имат важно значение за развитието на растенията и на микроорганизмите в нея. Тъмните почви поглъщат по-интензивно слънчевата енергия и се затоплят толкова по-силно, колкото са по-тъмни. На такива почви лозите растат по-буйно, отколкото на светлите.

Затоплянето на почвата зависи и от наличието на влага в нея - влажните почви се затоплят по-трудно. Глинестите почви задържат повече вода и естествено се затоплят по-трудно от леките песъчливи почви.

Химичният състав на почвата оказва влияние върху снабдяването на лозата с азот, фосфор, калций, калий, желязо, магнезий и др. От значение е също и съдържанието на хумус и карбонати. Богатите с хумус (тъмните) почви са по-богати и с азот. За лозата са подходящи повече средно запасените с хумус почви (около 2-3%).

Вижте още: