Най-широко застъпеният начин на съхраняване на грозде в домашни условия се състои в следното. Избира се стая (помещение) в приземения етаж или в избата, добре уплътнена и с малко остъклена площ. Най-добре е, ако прозорецът е не по-голям от 30/40 см. Помещението се дезинфекцира с варно мляко и се опушва със сяра 3-4 g/m3. Добре е да са изградят стелажи, за да се използва по-пълно кубатурата на помещението. Ако няма стелажи трябва да се набавят щайги и да се нареждат във височина до 10 броя (2 м). Те също трябва да бъдат щателно измити и фумигирани. Почистеното грозде, наредено в щайгите се внася в помещението и до вечерта помещението трябва да се зареди. Според капацитета на съхранилището на едно или две места по пътеката се поставя върху лопата или ламарина сяра на прах примесена със сухи хартийки. Непосредствено преди да се затвори вратата и прозорецът на помещението са запалва сярата. Паленето на сярата става от по-далечната страна към изхода, за да не се получи задушаване на човека.
При всяко вземане на грозде от съхранилището се извършва опушване със запалена сяра. Ако не се нарушава често създадената специфична газова камера, гроздето може да издържи до края на март. Разбира се през март вече гроздето е доста завехнало и няма привлекателен вид.
Отдавна у нас се практикува подобен начин на съхраняване на гроздето под наименованието - със "суха чепка". Гроздовете се поставят в щайги наредени на етажи с пътеки за движение между тях или се окачват на предварително опънати телове. Помещението предварително се дезинфекцира със серен двуокис или формалдехид.
За да не загние гроздето през първите дни помещението се проветрява в сухи и хладни часове на денонощието. По-нататък то се затваря добре, като излишната влага се премахва посредством хигроскопични съединения - калциев хлорид, негасена вар и др. Влажността на въздуха може да се следи с хигрометър или с термо-хигрограф. Тя трябва да бъде между 70 и 80%.
В малки количества гроздето може да се съхранява и в шупливи материали (сух пясък, коркови трици, дървени стърготини и др.) Ако гроздето се постави в такива материали, изпарението на водата намалява и свежестта на зърната се запазва за по-дълго време - до няколко месеца.
Известен е начинът на опаковането на гроздето от испанския сорт Оанес, което се поставя в бурета с коркови трици. Добре почистено, гроздето се нарежда на пластове, като след всеки пласт грозде се поставят коркови трици, които запълват празнините между зърната и изолират гроздовете. Във всяко буре се слага около 23 кг грозде, като брутната маса на бурето е 30 kg.
В Италия са правени опити за запазване на гроздето в минерален прах (бентонит-глина, която се състои главно от алуминиев силикат) при температура между 5 и 7°С. Съхраняването на гроздето продължавало от края на септември до средата на февруари. Гроздето може да се запази свежестта си за дълго, като се постави с част от пръчката в стъкленица. Този метод е известен като съхраняване на гроздето със свежа чепка.
Във Франция този начин на съхранение на гроздето се прилага като метода на Томри (с. Томри близо до Париж). Принципът на съхранение на гроздето по този начин се състои в отрязване на грозда заедно с пръчката и потапяне долния и край в съд с вода подобно на цвете. Водата се покачва по цевите на пръчката и преминава в грозда, с което замества част от изпарената вода. Така съхраненото грозде се запазва със зелена чепка. По този способ гроздето може да се съхрани до април.
В някои южни райони на Франция, Италия, Испания, България и др. съхраняването на грозде за известен период от време може да стане и на самата главина. В България в района на Петрич и Сандански до късно на главините и по асмите се оставя гроздето от сортовете Черен пармак и Петричка есен. По този начин гроздето може да престои до настъпването на студовете.
