От комплекса на климатичните фактори основни за жизнената дейност и за продуктивността на лозата са температурата, валежите и светлината. Определящи са топлината и водата, разглеждани в тяхната взаимна връзка.

Температура

Най-благоприятни за узряване на десертното грозде са по-топлите райони и микрорайони на страната, където температурната сума през вегетацията (сборът на средните денонощни температури над 10°С от напълването през пролетта до листопада през есента) е над 3700°С. В тези райони и микрорайони минималната продължителност на вегетационния период е 180 дни, а средната месечна температура през юли - над 23°С.

В нашата страна такива са условията в повечето от районите с надморска височина до 300 м, които общо обхващат равнинната и хълмистата част, както следва:

1. В Южна България - от Черно море на запад до долното течение на р. Тополница и линията с. Церово, с. Виноградец, с. Карабунар, гр. Септември. На юг от склоновете на Средна гора - от линията Хисар, с. Старосел, Брезово, с. Медово, с. Братя Даскалови, Стара Загора, с. Дълбоки, Нова Загора, с. Стралджа, Ямбол, Айтос, до северните склонове на Родопите - до линията с. Паталеница, Перущица, Асеновград, р. Харманлийска, р. Марица до Свиленград. Тук се включва и долината на р. Тунджа.

Трябва да се има предвид, че в близост до морето въпреки достатъчно голямата температурна сума през вегетацията зреенето на гроздето се забавя с около 5-10 дни. Това се дължи на по-късното напълване през пролетта и на по-малката, отколкото във вътрешността на страната денонощна температурна амплитуда (разликата между температурите през деня и през нощта), при която се забавя оттокът на захарите от листата към гроздовете.

2. В Югозападна България - Петричко-Санданския район.

3. В Северна България - ивицата покрай Дунав - Силистра, Русе, Свищов, Оряхово до Лом - на юг до линията Червен бряг, Слатина, Павликени, Горна Оряховица, на запад до Огоста и на изток до Янтра.

При температурните условия на основните лозарски райони в нашата страна най-ранозреещите сортове узряват до края на юли - началото на август, ранозреещите - през август, среднозреещите - през септември, и къснозреещите - от края на септември до средата на октомври.

В районите с по-малка температурна сума от 3700°С - северното Черноморско крайбрежие и районите с надморска височина над 300 м - узряването на гроздето закъснява. С увеличаване на надморската височина на всеки 100 м температурата намалява с 0,6°С, узряването на гроздето се забавя, като захарността му се намалява с 1%, а киселините се увеличават с 1 г/л. Колкото е по-голяма надморската височина, толкова се ограничава наборът от десертни сортове, които може да се отглеждат. Така късните сортове не могат да узряват при надморска височина над 300-400 м, среднозреещите - при над 500 м, а до 700-800 м узряват само най-ранозреещите сортове, и то в южни и защитени от студени течения места.

Почти всички десертни сортове лози са слабо устойчиви на ниските зимни температури и в райони, където температурите спадат под -16, -17°С с честота, по-голяма от 1 път на 5 години, стъбленото им отглеждане без загрибване на лозите е невъзможно. Не са подходящи и районите с често случващи се ранни есенни студове (до - 0, -12°С) през октомври и ноември, при които в този период пъпките на лозите могат да измръзнат.

Ето защо за засаждане на промишлени десертни лозя, както и за стъблено отглеждане в личните дворове трябва да се избират наклонени места по склоновете на хълмовете и планините, които са с добър въздушен дренаж, т.е. студеният въздух не се задържа, а се оттича надолу.

В местности, където има опасност от измръзване, лозите трябва да се отглеждат на приземни формировки и да се загрибват през зимата.

Набъбналите очи на лозите през пролетта се повреждат при температура от -2,5 до -4°С. Зелените части (леторасти, съцветия и листа) загиват при -1, -3°С, а узрялото грозде издържа до -4°С. Ето защо лозите не бива да се отглеждат в местности с чести късни пролетни и ранни есенни слани и повратни студове.

Трябва да се има предвид, че неблагоприятни за лозата през отделните фази на развитие са и температурите под 10-12°С по време на напълването, под 15°С по време на цъфтежа, под 18-19°С по време на зреенето на гроздето и под 12-13°С след физиологичната зрелост на гроздето.

Валежи

В повечето райони на страната валежите, не могат да задоволят нуждите на десертните лози от вода. Поради това те трябва да се засаждат на места, където е възможно напояването им. Неполивни лозя може да се отглеждат само на дълбоки влагозапасени почви (черноземите на льосова основа в Северна България и др.).

Светлина

Лозата е светлолюбиво растение. В нашата страна слънчевата светлина по времетраене и интензивност е достатъчна за развитието на лозата, но трябва да се спазва условието лозите да не се засаждат на сенчести места.

Подходящи за отглеждане на лозите са слънчевите, топли и проветриви места, където не се задържат мъгли и роси и където атмосферната влажност на въздуха не е висока.

Ветрове

Мястото за отглеждане на лози в Северна и в Североизточна България трябва да бъде защитено от преобладаващите зимни североизточни ветрове, като се предпочита да е в южните и югозападните склонове на хълмовете. Неблагоприятни за лозите са и силните сухи и топли ветрове. Затова избраните места за отглеждане на лози трябва да са защитени от хълмове, гори, горски пояси или ако са в дворовете - от съществуващите сгради.

Вижте още:

Русалка 3 може да се използва за приготвяне на стафиди

Сортът Мир изисква по-богати и плодородни почви

Брестовица - сорт грозде с много добри вкусови качества