Изборът на формировка на лозата се определя от екологическите условия и от специфичните особености на отделните сортове лози.

По правило в районите, където се образуват често (повече от един път на 10 години) екстремни минимални температури под минус 15-18°С, следва да се застъпи една от приземните формировки на лозата - Чаша и Гюйо. На лозите формировката Гюйо са по-продуктивни и позволява механизиране на голям брой агротехнически мероприятия. Тя изисква междуредови разстояния 1,8-2,2 м, а вътре в реда 1-1,2 м. Тази формировка предполага загребване на плодните пръчки през есента и отгребване напролет. Формировката Гюйо изисква трижична подпорна конструкция.

В районите, където опасността от образуване на екстремни минимални температури е изключена или се случват много рядко (веднъж на 10 години) може да се използват нискостъблени, средно и високостъблени формировки на лозата.

От нискостъблените формировки на лозата с височина на стъблото 50-60 см най-перспективни са стъблен Гюйо и едностъблен двустранен кордон.

От средностъблените формировки на лозата с височина на стъблото 60-80 см внимание заслужават средностъблен Гюйо, кордон Роая, кордон Казнав и едностъблен двустранен кордон. Тези формировки могат да се прилагат при разстояния на засаждане 2-2,5 до 2,8 м в междуредието и в реда от 0,8-1-1,2 м до 1,4 м.

Средностъбленият Гюйо и едностъбления двустранен кордон са най-подходящи за интензивно лозово насаждение, защото създават възможности за проява на по-голяма продуктивност на сортовете, по-добри условия за проветряване, намаляване на ръчните операции и безпрепятствена употреба на хербециди за борба с плевелите.

При създаване на по-големи площи и наличие на ширикогабаритна техника за тяхното обслужване може да се спре и до избора на една от следните високостъблени формировки: високостъблен Гюйо, видоизменен Мозер, Омбрела, Пергола, Вертико и др.

Височината на стъблото, което се формира е 1,2-1,5 м. Тези формировки на лозата изискват междуредови разстояния 3-3,2-3,4 м и 1,2-1,4-1,6 м вътре в реда. Десертните сортове грозде изявяват своя биологичен потенциал по-добре на стъблен Гюйо и Пергола, а винените съответно на Омбрела, Мозер и Вертико. При тези формировки броят на растенията в 1 декар е най-малък - 210-278 броя, но ръчният труд за отглеждане е също най-малък: 6-8 човекодни за винените и 10-12 човекодни за десертните.

Високостъблените формировки имат редица предимства пред останалите: най-малък разход на ръчен труд, възможност за механизиране на процесите с широкогабаритна и по-мощна техника, безпрепятствено третиране с хербициди, използването на универсален вътрешен транспорт при брането и извозването на гроздето. Те обаче могат да се използват само в незагребни райони.

Вижте още:

Резитба на лози, пострадали от градушка

Прищипване на лозите - какво представлява и кога се извършва

Формировка видоизменен Мозер