Формировка приземен Гюйо

Формировка приземен Гюйо Формировката Гюйо е била предложена от французина д-р Гюйо, откъдето носи името си. На лозата се оставят чеп с 2 очи и плодна пръчка с различна дължина - средно 12-14 очи. Нейното плодно звено - чеп и плодна пръчка, влиза в състава на много системи резитби. Ето защо принципите, валидни при формировката Гюйо, важат и при много други резитби на лозата. В нашата страна оригиналната формировка Гюйо е изменена, като вместо един се оставят два, а понякога и три чепа и една плодна пръчка, и се нарича подобрен приземен Гюйо. Когато на лозата се оставят две плодни пръчки и съответен брой чепове, формировката се нарича двоен Гюйо.

Формировката Гюйо изисква телена конструкция с 3-4 жици тел. При нея леторастите се разполагат в една плоскост по целия ред. Листата и гроздовете се огряват и се проветряват добре и по-малко се нападат от болести в сравнение с лозите, рязани чашовидно. Формировката Гюйо дава възможност да се получават по-високи добиви, тъй като се използват най-родовитите пъпки от средната част на пръчката. От чеповете се развиват леторастите необходими за резитбата на следващата година, а плодната пръчка осигурява плододаването и всяка година се подменя. При засаждането лозата се реже на чеп с 2 очи. На втората година покаралите от очите на чепа две пръчки се режат, като горната се премахва, а долната се оставя на чеп с 2 очи. През есента на втората или през пролетта на третата година долната пръчка се реже на чеп с 2 очи, а горната се оставя за плодна пръчка с 10-12 очи. За да се формира подобрен Гюйо, на третата година се оставя още един чеп от лакомец, срещуположен на първия. Така формирани, лозите започват да плододават на третата година.

Поддържането на формировката Гюйо става, като ежегодно старата плодна пръчка се премахва от основата заедно с всички намиращи се по нея леторасти. От двете пръчки на оставения чеп горната се оставя за плодна, а долната се реже отново на чеп с 2 очи. По такъв начин се избягва бързото издигане на главината и не се нанасят големи рани върху рамото при изрязването на старата плодна пръчка.

Много често изниква въпросът, кои пръчки върху главината да се използват за плодни пръчки и кои за чепове? Наблюденията показват, че както много тънките, така и много дебелите пръчки трябва да се избягват, защото родовитостта на пъпките им е по-слаба от родовитостта на средно развитите пръчки. Когато няма подходяща пръчка измежду израслите от чеповете, за плодна пръчка може да се остави лакомец. При две и повече рамена на главината добре е плодната пръчка да се оставя всяка година на различно рамо.

За чепове се избират по-ниско разположените пръчки по старите чепове или лакомци. Особено внимание се обръща на тяхното местоположение. Те трябва да се оставят от две различни страни на главината. Когато пръчките върху главината са малко, предпочитание се дава на чеповете, а за плодна пръчка се оставя първата добре развита пръчка в основата на старата плодна пръчка. На всяка рамо, което искаме да запазим, трябва да се оставя по един чеп. Издигането на рамената не е желателно.

Грешки допускани от лозарите при формировката Гюйо

Например на лозата се оставят плодни пръчки без чепове. В такъв случай от основата на главината може да не се развият леторасти и лозата да се деформира. Лозата може да се остави една година без плодна пръчка, но не и без чепове. При явно отслабване на растежа също се налага лозата да се реже само на чепове. Много дългите плодни пръчки, над 18 очи, не са желателни. Тогава обикновено се развиват пъпките около извивката и върха на плодната пръчка, а пъпките по средата не покарват. По-добре е да се оставят две по-къси, отколкото една много дълга плодна пръчка.

В райони, където главините се загрибват, при есенната резитба на всяка лоза се оставя по една резервна плодна пръчка, която не се загрибва. През пролетта се прави корекция на резитбата и в зависимост от условията на презимуването се запазва загрибаната или незагрибаната пръчка.

Приложение на формировката Гюйо

Наблюденията в практиката показват, че формировката Гюйо може да се прилага успешно както при десертните, така и при винените сортове. Необходимо е само тя да се извърши диференцирано съобразно с изискванията на всеки сорт. Тъй като не е възможно да се дадат конкретни указания за всеки отделен случай, ще бъдат посочени най-общо изискванията на някои сортове.

При родовитите винени сортове се оставят една плодна пръчка и 2-3 чепа. Дължината на плодната пръчка при сортовете Димят, Гъмза и Сензо е 9-11 очи, а при Памид, Мавруд, Мискет червен и др. - 11-13 очи. Всяко претоварване на тези сортове с две плодни пръчки води до влошаване качеството на гроздето и до изтощаване на лозите. Нискодобивните винени сортове Мискет врачански, Ркацители, Каберне Совиньон, Мерло, Ризлинг италиански, Мискет Отонел и др. трябва да се режат в зависимост от силата на лозите на една или на две плодни пръчки и съответно от 2 до 4 чепа. В първия случай плодната пръчка има 13-15 очи, а във втория - 12-13 очи.

Десертните сортове Мискет тракийски, Кардинал и Царица на лозята са много родовити и трябва да се режат само на една плодна пръчка с 12-13 очи и 2-3 чепа. На останалите десертни сортове - Болгар, Супер ран Болгар, Мискет хамбургски и др. в зависимост от силата на лозата се оставят една плодна пръчка с 14-16 очи или две с по 12-14 очи и съответен брой чепове.

Предимства на формировката Гюйо

Предимствата се изразяват в следното:

формировката Гюйо е продуктивна, защото за плододаване се използват по-високо разположените и по-родовитите зимни очи по едногодишните леторасти;
лозите бързо встъпват в пълно плододаване;
борбата с полярността се извежда лесно;
позволява загрибването на лозите;
приложима е при всички сортове;
осигурява грозде с добро качество;
позволява механизирането на растителнозащитните мероприятия и почвообработките.