Сортът Болгар (известен още като Алепо, Афуз Али, Датие де Бейрут, Карабурну, Реджина, Розаки, Розакия, Розети и др) произхожда от Близкия изток - Мала Азия, по всяка вероятност от района на Бейрут. Смята се, че в България е пренесен по време на турското иго в района на Русе, откъдето след 1926 г. е разпространен бързо в цялата страна. През 1968 г. площта му достига около 500 000 декара, след което рязко намалява. Разпространен е в почти всички лозарски страни - Италия, Турция, Гърция, Сърбия, Испания и др.
Листът е средно голям, петделен, дълбоко нарязан, почти гладък, гол, лъскав. Дръжката на листа е средно дълга, на места слабо розово оцветена.
Гроздът е голям до много голям, коничен, често крилат с едно или две крила, полусбит, слабо рехав. Дръжката му е средно дълга до дълга, средно дебела, жилава, здрава. Средната маса на един грозд е от 300 до 500 г.
Зърното е много едро, продълговато до цилиндрично, понякога пашкуловидно или яйцевидно. Кожицата е дебела, здрава, но не е жилава, жълто-зелена до кехлибарена, покрита с обилен восъчен налеп. Консистенцията е месесто-сочна. Вкусът е хармоничен, неутрален. В едно зърно има по 1 до 2 семена, които лесно се отделят от месестата част. При прерязване на зърното около семената се образуват кухини. Средната маса на едно зърно е 6-8 г.
Сортът Болгар се отнася към групата на среднозреещите сортове грозде. Гроздето му узрява около средата на септември.
Лозите са силно растящи, с добра родовитост. При всички формировки на отглеждане изисква резитба със смесени плодни звена - чепове с по 2 очи и плодни пръчки с по 10-14 очи. При стъблен Гюйо средният добив от лоза е 6-8 кг, а от декар - 1500-2000 кг. Подходящ е за асмовидно отглеждане. При формировка Гюйо е получен рекорден добив грозде от декар - 5- 6 тона, а при формировка Пергола Тендоне - 6-8 тона.
При неблагоприятни метеорологични условия се наблюдават изресяване и милерандаж. Лозите са чувствителни на мана и оидиум и слабо устойчиви на ниски зимни температури. Сортът Болгар има добър афинитет с подложките Рупестрис дю Ло и Берландиери X Рипария SO4. Качествено грозде обаче се получава, когато е присаден на Рупестрис дю Ло. При варовити почви трябва да се отглежда върху подложката Шасла X Берландиери 41Б. Като едроплоден десертен сорт грозде за него са подходящи богати, дълбоки, свежи, хумусно - карбонатни почви на льосова основа или канелени горски почви. Изисква напояване.
Болгар е типичен десертен сорт грозде. Броят на зърната в грозда е голям, а кожиците и семената заемат малка част от масата на зърното. Гроздето е с много висока транспортабилност и съхраняемост. Съдържанието на захари в гроздето във физиологична зрелост е от 15,0 до 19%, а на титруеми киселини от 5 до 7 г/л.
Болгар е един от най-ценните десертни среднозреещи сортове грозде в света. За поддържането на тези негови качества е необходимо да се води ежегодно строг клоново-санитарен отбор, поради това че при него съществуват вариации с ниски стопански качества - с овални зелени зърна, изресили и др.
Калеми за производство на лози трябва да се събират само от маточни лози със селекционирани елитни лози или от маркирани преди гроздобера лози с добри стопански качества.
Сортът Болгар може да се отглежда успешно в по-топлите райони на страната при надморска височина до 350-400 м.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Мискет тракийски e устойчив на сиво гниене
Сортове грозде за производство на бели вина
;void(0);){kind=link}