Конете от рисистите породи се изпитват изключително в тръс, запрегнати в специални двуколки, а в някои страни (Франция) и в езда. Затова и тренингът им е насочен към развиване на по-голяма скорост в този алюр.
Отбитите кончета също се подлагат на групов тренинг, които се провежда по специална програма в трите алюра. Първоначално ежедневно се изминава около 2 км, като постепенно разстоянието се увеличава и към 18-месечна възраст достига до 10 км.
Индивидуалният тренинг започва на 1 1/2 години, а изпитванията - след като конете навършат 2 години. Обикновено рисистите коне проявяват рекордните си постижения към петата - шестата година, затова тренингът при тях трябва да бъде продължителен и упорит. По-голяма част от тези коне са от възбудим нервен тип и работата с тях е доста трудна. Лошите обноски и боят трябва да се избягват, защото предизвикват още по-голямо изнервяне на конете. Само при продължителните добри и ласкави обноски може да се получат благоприятни резултати.
Първоначално младото конче се приучва към амуниция, като няколко дни се развежда с нея. След това се пристъпва към запрягане в учебна двуколка която е по-солидна и по-здрава от състезателната. Рисистите коне имат наследствени заложби за развиване на по-голяма скорост в тръс, но ако са на свобода и трябва да се придвижват по-бързо, преминават в галоп. Ето защо една от главните задачи на тренировъчния персонал (треньори и запрежчици) е да се изработи правилен тръс на конете и желание да се движат само в този алюр.
Преминаването на галоп както през тренировките, така и през време на състезанията е особено нежелано, тъй като се нарушава ритъмът на движението в тръс, намалява се скоростта и понякога се стига до борба между запрежчика и коня за привеждането му отново в тръс. За получаването на правилен, темпован и по-бърз тръс имат значение подковаването и различните приспособления, като нагавки, обувки, наколенници, муфи, рогатки и др. В това отношение треньорът трябва да има добри познания и опит, за да знае кога и какви помощни средства да употреби и как да ги използува. Така например подковите на предните крайници трябва да бъдат с тегло около 200-250 гр. За добрите успехи при тренинга и изпитванията на рисаци запрежчикът има по-голямо значение, отколкото жокеят при ездовите коне. Жокеят седи на гърба на коня и има по-голям контакт с него чрез краката, тежестта и поводите, докато запрежчикът има контакт с коня само чрез поводите. Чрез тях той трябва да чувствува всеки момент намеренията на коня и чрез съответни действия - отслабване или затягане на поводите - да парира своевременно нежеланите действия и да го накара да изпълнява желанията му. Тук освен теорията голямо значение имат опитът и усетът на запрежчика да подхожда индивидуално към всеки кон. При едни коне поводите трябва да бъдат по-натегнати, а при други - по-свободни. Общовалидно правило в това отношение няма.
{youtube}aIebXLhxbNw{/youtube}
Тренировката на рисаците се провежда също по определена програма, при изготвянето на която трябва да се има предвид възрастта им. Първите два месеца младите коне се карат само в ходом, обикновен и свободен тръс, като свободният тръс се преминава само два пъти седмично, и то на къси разстояния - 400 до 800 м. Дневните натоварвания биват от 7 до 10 км. През следващите месеци се преминава и към увеличен тръс веднъж седмично на 1600 м. Един месец преди изпитванията в последните 100 -200 м от увеличения тръс се преминава към бърз тръс. Рисаците по-късно проявяват максималната си скорост, затова при тренировката на двегодишните коне не се иска да развиват много голяма скорост. Тъй като те още растат, за тях е по-важно да се развиват добре и да се приучат на правилни движения в тръс. При тренинга на рисистите коне е характерно това, че ежедневната програма два пъти седмично се провежда в два манша, т. е. изпълнява се два пъти с известен отдих между двата манша.
Тренингът на тригодишните и по-възрастните коне е продължение на тренинга им като по-млади. Програмата, по която ще се провежда тренировката, се изработва с оглед на разстоянието, на което ще се изпитват конете. Два пъти седмично ежедневната програма се изпълнява в три манша, като веднъж седмично се дава по-бърза работа, следвана от почивен ден, през който конете се развеждат със специална водилка или се пускат свободно в падок.
Изпитванията на рисистите коне се провеждат на хиподруми със специално пригодена гладка писта. Двегодишните коне се изпитват на разстояние 1600 м, а по-възрастните - освен на това и на по-дълги разстояния: 2400, 3200, 4800 и 6400 м. В САЩ изпитванията се провеждат на една миля (1609 м). Освен в тръс голяма част от американските рисаци се изпитват в раван.
