Коневъдството е отрасъл от животновъдството, който се занимава с използването и развъждането на коне. Коневъдството възниква в Европа и Азия в 4-тото хилядолетие пр. хр. В Африка конете навлизат от Мала Азия през 2-рото хилядолетие пр. хр., в Америка през 16-век, в Австралия - в 17 век.
След опитомяването и одомашняването, конят става постоянен помощник на човека при изпълнение на селскостопанските и транспортни дейности, играе ключова роля в армията. За много от древните народи (например скитите, които са живели в степите на Русия през 7-1 век. пр. хр.) коневъдството е бил най-важният сектор на икономиката, помагайки в снабдяването на населението с месо, мляко, кожи и породисти коне.
Човекът от древни времена подобрява качеството на конете, като създава породи коне, които най-добре отговарят на неговите нужди. В процеса на развитие на коневъдството се създават три основни типа коне: чистокръвни, впрегатни и тежковозни. Вътре в типовете се създават над 200 породи и породни групи коне. Особено интензивно породообразуването се развива през 18 и 19 век. През този период се създават породи коне, много от които не са загубили своята значимост:
- в Русия – донски кон, Орловски рисак и др.;
- в Европа – английска чистокръвна порода, шайрска, суфолска и клайдесдалска тежковозна;
- рисисти породи коне: норфолкска; в САЩ почитания в света американски рисак;
- тежковозни породи коне: брабансони, першерони, ардени и т.н.
Основните направления на развитие в коневъдството за повечето страни са племенното отглеждане (производство на висококачествени коне за използване в племенната работа) и спорта.
Във връзка с нарастващото търсене на конското месо на международния пазар, много страни развиват месно коневъдство. Широко се практикува внос-износ на племенни, спортни коне и коне за месо.
;void(0);){kind=link}