Хуцулската порода принадлежи към примитивните породи коне. Позната е още и с имената: карпатско пони, хузул и хутил. Създадена е в Буковина в района на Карпатите. Изграждането й като самостоятелна порода става около XVI в. Според някои специалисти това е порода коне, близка по тип и екстериор до тарпана. При работа с нея в определени етапи са използвани и полукръвни арабски жребци. Най-голямо значение за изграждането на хуцулската порода има чистопородното развъждане с прилагане на умерено родство.

Хуцулските коне се отглеждат при много примитивни условия, които са изградили в тях качества на невзискателност по отношение на храненето и отглеждането им. Основната част от времето прекарват на открити планински пасища. Конете от хуцулската порода издържат на открито при ниски температури и се задоволяват само с пасищна трева през лятото, а през зимата - със сено и слама при незначителни подхранвания с овес или царевица. При такива условия породата е създадена, утвърдена и разпространена. До средата на XIX в. имала малко значение. През 1856 г. е изградено първото племенно стадо в района на Карпатите в конезавода „Лучина” - Унгария. След Втората световна война конезаводът се намира на територията на Румъния. По-късно породата е разпространена в Чехия, Словакия, Сърбия, Украйна и Полша. Хуцулският кон се отличава с малка глава, с широко чело, изразени очи, къса шия, средно развита холка с удължен гръб. Крупата е овална, често свлечена. Гръдният кош е сравнително добре развит. Крайниците са относително къси със здрава костна система. По темперамент конете са сравнително буйни, трудни за работа с непознати работници. При по-продължителни контакти конете се привързват към човека и с успех могат да се използват за различни видове работа.

Селекцията в конезавода „Лучина" се води в две основни направления: за подобряване на типа и по отношение цвета на косъма. Селекционират се групи с черен, кестеняв и алест цвят.

С отделни животни се провежда кръстосване на кобили с жребци от породата Шетланд пони. Целта на това кръстосване е да се получат приплоди с междинен ръст, които да са подходящи за езда от деца и юноши. Средната височина при холката на хуцулския кон е около 137 см, обхватът на гърдите е 170 см и обхватът на свирката е 17-18 см.

Утвърдени и развиващи се линии в цялата порода са на жребците Горал, Хроби, Афект и др. Хуцулският кон е типична планинска порода. Стопанското предназначение на хуцулската порода коне е за впряг и за носене на товар. Тези качества са наложили тази порода коне в редица страни на Централна Европа.

Хуцулският кон у нас е използван за подобряване на планинското коневъдство в района на Рила, Пирин и Родопите.