Донският кон е една от най-старите породи, създадени в Русия. Още преди повече от 300 години поречието на Дон било заселено с казаци. За разлика от крепостните селяни в останалите райони на Русия донските казаци били свободни, но имали задължението да пазят московското княжество от постоянните нашествия на южните съседи. В мирно време те се занимавали с лов и животновъдство. Положението на постоянни наемни войници ги принудило да полагат големи грижи за отглеждане на конете. Всеки казак бил задължен да притежава собствен кон.
За основа на донската породата са послужили конете от южноруските степи, които казаците отглеждали в собствени табуни. Постоянните войни с турци, поляци и други народи дали възможност на казаците да си набавят коне от по-друг тип, главно от съществуващите през този период коне с южен произход, като карабахски, тюркменски, персийски и др. По-късно, когато в Русия били създадени няколко нови културни породи коне, като орловски рисак, орлово-ростопчински кон, а в по-ново време след внасянето на чистокръвния английски кон, старият донски кон претърпял коренно изменение. Към края на XVIII и в началото на XIX в. върху донския кон започнал да влияе значително чистокръвният английски кон.
Първоначално конете от породата се отглеждали при табунни условия. Това спомогнало в тях да се закрепят много ценни качества - невзискателност, издръжливост и висока жизненост, - необходими за ездовия тип коне по онова време. Недостатъците на стария донски кон, като саблистост на задните крайници и по-голяма свлеченост на крупата, по-късно били коригирани чрез кръстосване с чистокръвния английски кон. Първите приплоди, получени от кръстосването на местни донски коне с чистокръвни, не дали добри резултати. Макар и да се получило известно облагородяване на телесните форми, тези коне не били пригодени за табунно отглеждане. За кратък период от време недостатъците в екстериора на стария донски кон изчезнали. При това донските коне от новия тип притежавали по-голяма бързина и работоспособност. Въпреки че кръстосването давало добри резултати, до Гражданската война то нямало планомерен характер и обхванало съвсем малък брой животни. По време на Октомврийската революция голям брой донски коне били унищожени, но още през първите дни след нея за нуждите на армията били изградени няколко конезавода и с тях била положена основата на новодонския и будьоновския кон.
Съвременните донски коне се отличават с едър ръст. Не са редки случаите на коне с височина от 165 до 170 см. При това конете запазват и своята широкотелост и хармоничност. Съвременният донски кон се характеризира със суха глава с прав профил. Шията е средно дълга, с висок постав, холката е средно дълга и висока, гърбът и поясницата са относително къси; крупата е широка, нормално наклонена, а опашката е добре поставена. Гръдният кош е дълбок, със закръглени ребра. В резултат на задълбочената селекция някои недостатъци в постановката на крайниците при стародонския кон са коригирани. Напоследък голямо внимание се обръща не само на правилния екстериор, но и на елегантността на външните форми, което е свързано с повишените изисквания към конете.
Голямо значение за породата има източният масивен породен тип, при който своеобразната източна форма се съчетава с масивно телосложение, здрава конституция и невзискателност.
Наличието в породата на няколко вътрешнопородни типа осигурява разностранно използване на донските коне. Засега донските коне имат големи перспективи за използване в конния спорт и конния туризъм, а също и за износ. Особено широки перспективи имат донските коне с арабска кръв. Леките свободни движения и красивият им екстериор ги правят приятни за езда.
Отчитайки разностранното използване на донските коне, селекционерите насочват подбора и планират получаването на такива коне, които може да бъдат използвани за племенни цели като подобрители в табунното коневъдство, а също така и за конния спорт и износа. Тази постановка е наложила своето отражение и при работата с линиите. Една част от тях се развиват за производство на коне със здрава конституция и невзискателни, а друга - на ездови коне.
Сега в донската породата са се оформили три типа: източен, масивен и ездови. Източният тип коне имат качествата на конете от източен произход, взели участие при създаването им. Конете от масивния тип се отличават със здрава конституция, широк и дълбок гръден кош и добра работоспособност. Те се използват с успех за впряг и за езда. В ездовия тип преобладават качествата на чистокръвния ездови кон.
Донският кон е подобрител на казахския, киргизкия, забайкалския и други коне в редица бивши съветски републики. Приплодите му от I поколение имат по-висок ръст, по-големи размери на гръдния кош и добре развита костна система. Наред с това те запазват качествата, необходими при табунно отглеждане.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Хранене на конете - принципи на правилното хранене
;void(0);){kind=link}