Чистокръвният английски кон е най-разпространената ездова порода в света. Създаден е в Англия и постепенно е заел своето място като порода-подобрителка и за задоволяване нуждите на конния спорт. В развъдно отношение той е доведен до съвършенство. Чистокръвният английски кон се нарича още чистокръвен ездови кон.
Влажният климат и богатата тревна растителност на Англия са създали възможност за развитие на високопродуктивно животновъдство, венец на което е породата чистокръвен английски кон. Около X век там били отглеждани сравнително дребни, но с масивно телосложение коне, подходящи за комбинирано използуване. Една част от тях били много издръжливи при езда. След нашествието на нормалите през XI и XII век на територията на Англия за пръв път проникнали коне с източен произход. Те се отличавали с малко по-високия си ръст и сухи телесни форми. Наред с това по бегови качества те превъзхождали местните коне. Към края на XII век в Англия били проведени първите конни състезания, които предизвикали голям интерес всред любителите на конния спорт. От XII до XVI век развъдната работа с конете от източен тип и с ирландските коне вървяла почти стихийно, като се държало на скоростта. По-късно вниманието било насочено и към повишаване на ръста.
През XVII век и през първата половина на XVIII век чрез сложно възпроизводително кръстосване на местни с арабски, берберийски, турски, тюркменски, неаполитански и испански коне, чрез системен отбор и подбор и главно чрез изпитване на производителните качества бил създаден чистокръвният английски кон.
До 1793 г. към породата английски кон били отнасяни коне, отговарящи по тип и производителни качества. През следващата година бил издаден първият том на племенната книга „Дженерал Стъдбук", след което за чистокръвни се смятали конете, чиито родители и прародители били вписани в нея.
След излизането на първия том на главната племенна книга тя била закрита и в следващите томове и досега се записват само коне, прадедите на които са записани в първия том.
Независимо от това, че при създаването на породата в продължение на около 6 века били използувани много породи, всички чистокръвни английски коне, регистрирани в том I на племенната книга, принадлежат по произход към три основни жребеца: Байерлей Търк, Дарлей Арабиан и Годолфин Барб. За родоначалници на породата се смятат жребците Метчем, Еклипс и Херод. Тези три жребеца стават основоположници на самостоятелни линии и слагат основата на породата. Най-голям брой потомци, основатели на отделни линии, записани в първия том на племенната книга, произхождат от най-известния в световното коневъдство жребец Еклипс.
В продължение на повече от 180 години селекционната работа с породата се провеждала на основата на строг отбор по работоспособност и класическо съчетание на наследствените качества между отделните линии (крос). При развъждането на конете отборът по бегови качества бил по-силен, отколкото естественият отбор.
Чистокръвният английски кон се отличава с висок ръст, удължена шия, почти квадратно тяло, при което предният и задният пояс са удължени за сметка на по-късия гръб и поясница. Главата му е удължена, леко заострена в долната част. Очните орбити са добре изразени. Погледът е жив. Кожата е нежна, с добре очертани кръвоносни съдове по главата и крайниците. Шията е права, дълга, покрита с плътна мускулатура. Холката е висока, добре изразена. Гръдният кош е немного широк, но достатъчна дълбок. Крупата е леко наклонена, дълга, средно широка, което улеснява изтласкването на тялото напред. Коремът е прибран. Мускулите на добре тренираните коне са добре очертани. Плешката е дълга, наклонена и дава възможност на крайниците лесно да се изнасят напред. При чистокръвните английски коне се срещат често екстериорни недостатъци - малки копита, тесни, ниски петки, свлечена крупа и др. Тези недостатъци идват много често от едностранния отбор, при който се държи преди всичко на скоростта и по-малко на екстериора.
Средните телесни измерения на чистокръвните английски коне за жребците са 162; 185; 19,5 см и за кобилите - 160; 180; 19 см.
Ареал на развъждане на чистокръвните английски коне
Чистокръвните английски коне се развъждат в много страни на Европа, в САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Аржентина, Япония, Индия и Др. Макар и разпространена в целия свят, поради едностранното й използуване породата е малобройна. Общият брой на кобилите-майки в света е около 150000, от които в САЩ 55 000, в Англия 18 000, във Франция 8000 и т. н.
Преди втората световна войната породата в качествено отношение се е развивала най-добре в Англия. По време на войната работата в коневъдството в Англия се влошила, като част от ценните коне били продадени в САЩ.
Развитието на породата чистокръвен английски кон бележи голям разцвет в САЩ. За провеждане на племенната работа се използуват много добри кобили-майки. За възпроизводство се закупуват най-добрите чистокръвни жребци в света.
Структура на породата чистокръвен английски кон
Първоначално породата се е развивала на основата на линиите на жребците Еклипс, Херод и Метчем. В процеса на работата тези линии дали началото на редица нови линии.
Развитието на породата чистокръвен английски кон в миналото и днес се извършва на основата на генетичния й фонд в целия свят. Сега племенната работа с чистокръвния английски кон в света се води с около 20 линии. Най-широко разпространение имат линиите на Тагор, Фаларис, Гейнс-боро, Ландгргф, Сунинфорд, Теди, Брюлер и Дарк Роналд.
;void(0);){kind=link}