Андалузката порода коне се развива успешно в своята родина Испания в продължение на пет века. Известно е, че до XII в. фанатизираните арабски племена не са разрешавали износ на коне с източен произход. Европа и Африка са разделени само чрез Гибралтарския проток. На отсрещния бряг на африканския континент имало селекционирани редица отродия ездови коне от типа на арабския кон - турски, персийски, берберийски и др. Тези коне съгласно ислямската вяра са задържани в съответните райони. Превземането на Пиренейския полуостров от персите среща два рода конница - лека подвижна с вихрени налети от страна на персите с берберийски коне и тежката трудноподвижна - на рицарството. Това поражда желанието в Европа да се съзаде бързоподвижен ездови кон. Целта се реализира чрез използване на берберийски коне, които са кръстосвани с местните коне. Така берберийският кон на континента не е запазил своите първоначални качества и се създава Андалузката ездова порода, която в продължение на няколко века е основна порода подобрителка в областта на коневъдството в Европа.
Андалузкият кон е с височина, близка до арабския (150 см), с типична за берберийския кон глава, с изпъкнал профил на лицевите и челните кости (рамсова), с красиво извита шия и грациозни движения. Андалузкият кон има сухи крайници с добре развити сухожилия и здрав копитен рог. Тези качества и особено движенията се предават твърдо в потомството на андалузката порода коне. По този признак е въведена и определена селекция, която се е запазила и днес в развъжданите в днешна Испания андалузки коне. С развитието на андалузката порода коне се създала материална база за коренна реорганизация на армията и рицарското дворянство се простило с тежките коне и преминало на съвършено нова военна тактика на боя.
;void(0);){kind=link}