Основната биологична предпоставка на отглеждането на някои зеленчукови култури чрез разсад е, че в ранна фаза растенията имат малка надземна и подземна част. Един-два месеца, а понякога и повече те се развиват относително бавно и използват ограничено светлината и хранителната площ. Или те ползват 1-2% от площта, която е необходима за растенията, когато се намират в максимално развитие.

Това обстоятелство позволява през ранните фази растенията да се отглеждат на 20 до 100 пъти по-малка хранителна площ в сравнение с необходимата, на която се отглеждат на постоянно място на полето или в култивационното съоръжение.

Не по-малко важна е и способността на младите растения бързо да възстановяват своята коренова система. И при най-внимателно изваждане на разсада голяма част от кореновата система остава в почвата или отпада по време на манипулациите. Пикираните или засадените на постоянно място растения при благоприятни условия бързо образуват нови корени, които заместват изгубените. За по-бързо протичане на възстановителните процеси са необходими влага, температура, подходяща торово-почвена смеска и добро уплътняване около корените на растенията.

Биологична закономерност е, колкото растенията са по-млади, толкова по-бързо да протича възстановяването на кореновата система и на равновесието между надземната и подземната част. Това налага относително по-ранно пикиране, по-ранно засаждане. Не бива обаче да се забравя, че при пикиране в много ранна фаза растенията използват предимно резервните вещества, намиращи се в семеделите. Ето защо се изчаква растенията да развият първите листа.

При някои зеленчукови култури се пикира в по-късна фаза поради трудността да се работи с много дребни растения - например зелето, салатите. Подходящо е те да се пикират, когато развият 3-4 листа. Обикновено културите, които образуват кореноплоди, не се пикират, тъй като поради скъсяването на централния корен се развиват странични разклонения, които деформират кореноплода. Изключение правят сортовете целина, салатно цвекло, които образуват кръгли кореноплоди и участието на корена във формирането им е малко.

Продължителността на периода за разсадспроизводство се предопределя от биологичната особеност на културата. Тиквовите култури имат бърз темп на растеж и разсадовите растения са готови за засаждане за ранно полско производство около месец след засяването. Доматите от пикиран разсад имат по-бавен растеж и достигат тази фаза за 2-2.5 месеца, а пикираният разсад от пипер и патладжан - още по-бавно - за около три месеца. Забавен е растежът и на разсада от някои други култури, като праз, воден лук, целина, чубрица. Разсадът от тези култури, засявани основно около средата на март, достига фаза на засаждане през втората половина на юни.

Върху темпа на нарастване влияе и периодът, през който се отглежда разсадът. Разсадите, отглеждани през пролетта и лятото, достигат необходимите размери в по-къс срок в сравнение с отглежданите през зимата. Безспорно, че за по-голямата продължителност на този период влияе преди всичко слънчевата радиация, която е много слаба през зимно-пролетния период. Върху темпа на растеж и развитие влияе и микроклиматът (топлика и светлина) в култивационното съоръжение. Например разсадът, отглеждан в отопляемите стоманено-стъклени оранжерии, е готов за засаждане 5-7 дни по-рано, отколкото в отопляемите полиетиленови оранжерии, а в парниците нараства с още 6-8 дни по-бавно. Това обстоятелство трябва да се има пред вид винаги при определяне срока на сеитбата в даден тип култивационни съоръжения.

Отглеждането на разсада чрез пикиране винаги довежда до забавяне на растежните процеси, поради загубване на част от кореновата система, нараняване, завяхвате и др. Това налага по-ранна сеитба, за да може пикираният разсад да достигне желаната фаза до момента на засаждане. Обикновено пикираните растения образуват по-ниско стъбло и създават възможност да се забави разсаждането с няколко дни.

Разсадът, отгледан на открито, не се пикира. Това се обуславя от по-голямата хранителна площ, която се предоставя на растенията поради намалената сеитбена норма, и от по-благоприятните условия. Производството на качествен разсад на открито е сравнително по-лесно.

Характерно за растенията, отгледани чрез разсад, е, че се прекъсва нарастването на централния корен, а се развиват предимно адвентивни корени по заровената в почвата подсемеделна част на растенията. Поради това кореновата система при културите, отглеждани чрез разсад, е по-плитко разположена.

Вижте още:

Как може да определим кълняемостта на семената?

Начини за ускоряване поникването на семената

Кога да се сеят семената за отглеждане на разсад за полско производство на домати?