Защо много от зеленчуковите растения се отглеждат чрез разсад?

Разсадният метод на отглеждане на зеленчуци има някои предимства:

  • Създава условия да се използва по-рационално и по-уплътнено зеленчуковият участък.
  • Осигурява по-ранна продукция при топлолюбивите култури, тъй като през студеното време, което при директна сеитба на открито не би могло да се използва, младите растения се отглеждат в култивационни съоръжения (парници и оранжерии).
  • Удължава периода на плододаването, защото гарантира най-подходящия сезон за отглеждане на зеленчуците.
  • Позволява да се изразходват по-малко зеленчукови семена, някои от които са доста скъпи.

Сроковете на сеитба за отглеждане на зеленчуков разсад

Сроковете на сеитба за отглеждане на зеленчуков разсад се определят в зависимост от оптималната продължителност на разсадния период и от оптималния срок на разсаждане при дадена култура. Сеитбеният срок трябва да се подбере така, че при разсаждането разсадът да е добре развит, да не е много млад, но и да не е застарял.

По-младият разсад се прихваща по-бързо, но е по-неустойчив на неблагоприятни влияния, а растенията, израснали от него, закъсняват с плододаването. Застарелият разсад често е изнежен, прерасъл, „изтеглен" и се прихваща по-трудно.

Преди сеитбата почвата в парника и оранжерията, както и на откритата разсадна леха се обработва, обеззаразява се и се подравнява много добре. В култивационните съоръжения, в които обикновено се отглеждат ранни разсади, към сеитба се пристъпва, когато се затопли почвата.

Семената се засяват на редове или разпръснато. Редовата сеитба се извършва върху маркирана повърхност при разстояния между редовете около 5 см. Тя осигурява по-равномерно разпределение на семената. Разпръснато обаче се засява по-бързо, поради което се практикува по-широко. Изисква се практически опит, за да бъде направена разпръсната сеитба.

Засетите семена се покриват със слой пресят разложен тор или с торово-почвена смеска от 2-3 части разложен оборски тор и една част почва. Дебелината на покривния слой е в зависимост от едрината на семената и от времето на сеитбата. За много дребните семена (целина) почвената покривка е около 0,5 см, а за по-едрите семена на доматите, пипера, зелето, лука и др. - 2,5-3 см. Покривният слой през зимата е по-тънък, а през пролетта - по-дебел, което е свързано с поддържането на оптималната влажност за поникване на семената.