Разсадът от основните зеленчукови култури - домати, пипер, патладжан, краставици, готварски тиквички, дини и пъпеши, се отличава с високи изисквания към топлината. С по-ограничени изисквания към топлината е разсадът за ранно полско производство от главесто и цветно зеле, алабаш, салата, целина.

При ниска температура на въздуха и почвата се задържа растежът и развитието на разсада, а понякога настъпват дълбоки физиологични смущения, довеждащи до преждевременно изцъфтяване. Особено важно е поддържането на оптимална температура по време на поникването, с което се съкращава този период и се осигурява нормално развитие на растенията.

Оптимална температура за поникване на някои зеленчукови култури

Култури Минимална температура,
С°
Оптимална температура,
С°
Семената поникват
след, дни
Домати 10-12 18-20 6-7
Пипер и патладжани 14-16 22-25 8-12
Краставици, дини,
пъпеши и тиквички
14-20 22-25 4-5
Зеле и салата 6-8 15-18 4-6

След повикването температурата в култивацнонните съоръжения се понижава, за да се създадат условия кореновата система на младите растения да изпревари в развитието си надземната част. В зависимост от биологичните особености на културата това продължава от 7 до 14 дни. Ако през този критичен период температурата е висока, дишането е интензивно и води до нископроизводително изразходване на резервните вещества в период, когато кореновата система е още твърде слабо развита. Високата температура се отразява особено вредно с това, че допринася за силно удължаване на подсемеделното коляно.

След периода на временно понижаване, температурата в култиванионните съоръжения се повишава и се поддържа по-висока, но с няколко градуса по-ниска от температурата по време на поникването. Преди изнасянето на разсада на полето, в зависимост от културата температурата се понижава с оглед растенията да се закалят и приспособят към условията на външната среда.

Топлинният режим се определя в зависимост от слънчевото греене. Чрез регулиране на температурния режим, съобразно състоянието на светлината през деня, се развиват растения с по-къси междувъзлия, които по-рано залагат репродуктивен органи при плодовите зеленчукови култури и дават по-ранни и високи добиви. При силно слънчево осветление, за да се избегне повишаването на температурата в култивационното съоръжение над 22-24°С, проветряването се засилва.

Разсад, отгледан при сравнително постоянна температура (около 21°С) и равномерно 12-часово осветление, се отличава с по-добра продуктивност, отколкото разсад, отгледан без контролиране на температурата и светлината.

При доматите най-висок добив се получава, когато разсадът се отглежда при постоянна нощна температура 17°С и продължителност на деня 16 h при висока интензивност на слънчевото осветление.

Сравнително неблагоприятните топлинни условия на полето след изнасянето на разсада за ранно полско производство налагат той да се закалява системно от поникването до засаждането на полето.

При отглеждане на доматов разсад за ранно полско производство благоприятните дневни температури са между 18-20°С, а нощните - 13-14°С. При всички случаи е необходимо да се поддържа възможно най-благоприятен светлинен режим.

Относително по-високите температури през разсадния период са предпоставка за увеличаване на ранозрелостта със 7-9%, но намаляват общия добив с 8-25%. По-голямо увеличаване на ранозрелостта се получава при по-ран посевен срок (с над 30%), дори ако растенията се отглеждат при по-неблагоприятен режим през разсадния период. Използването на по-млад разсад води до увеличаване на общия добив, но намалява ранозрелостта до 35-40%.

При ранното зеле, когато температурата през разсадопроизводния период е ниска и растенията са във фаза 4-5 листа, процентът на цветоносните стъбла се повишава рязко.

Ниската температура под оптималната, когато разликата не е много голяма, довежда до забавяне на растежа и удължаване на разсадопроизводството. Растенията са ниски и дебели с тъмнозелен цвят. Много силното понижаване на температурата, особено когато е продължително, довежда до преустановяване на растежните процеси, до деформации - удебеляване на стъблото при пипера и патладжана, пожълтяване листата при краставиците и т.н.

При високи температури, но не много по-високи от оптималната, растенията образуват дълги интерноди, малки листа със светлозелен цвят.

Много високите, както и много ниските температури са летални за разсада, като тези граници са различни за отделните зеленчукови култури.