Отглеждане на млади говеда и биволи за производство на месо

На угояване за производство на месо се подлагат от всяка говедовъдна и биволовъдна ферма почти всички родени мъжки телета и малачета и около 10-15% от женските, негодни за разплод . Тези животни се отглеждат в телеугоителни комплекси, които са специализирани предприятия за производство на месо. В тях организацията на производството не се различава от организацията в едно промишлено предприятие. Почти всички производствени процеси в комплексите са механизирани и производителността на труда е висока.

Телетата или малачетата се приемат в тези комплекси на определена възраст (7, 15, 30, 90, 120 и 180 дни) или на определена жива маса (50, 100, 150 и 200 кг).

Когато животните се приемат в комплексите от 7- или 15-дневна възраст, отглеждането им протича в следните периоди:

млечен - от 7- до 120-дневна възраст;
растежен - от 121- до 300-дневна възраст;
подготвителен - от 301- до 365-дневна възраст;
угоителен - от 365- до 510-дневна възраст.

Угоителният период най-често продължава до достигане на определена жива маса на животните, което зависи от вида, пола и състоянието им. Женските телета и малачетата се угояват до достигане на жива маса около 350 кг, а мъжките - до 450 кг, след което растежните им способности намаляват значително. Биологически най-пълноценно и икономически най-изгодно е угояване на телета и малачетата за месо в ранна възраст, когато организмът по-добре оползотворява приетите фуражи за растежа предимно на мускулатурата и по-малко на кости и тлъстини. Този период обикновено продължава до настъпване на половата и стопанската зрелост на животните. При женските и при мъжките кастрирани животни този процес настъпва по-рано, поради което продължителността на угояването им трябва да бъде по-кратка, отколкото на мъжките некастрирани животни. През периода на интензивния растеж животните за угояване трябва да бъдат поставени на режим на хранене на воля в началото предимно с концентрирани фуражи или целодажбени смески с високо съдържание на енергия и белтъци, за да се получи максимално висок прираст. След 9-12-месечна възраст интензивността на нарастване намалява и в дажбата на животните количеството на концентрираните фуражи трябва да се намали за сметка на обемистите и грубите фуражи.

През летния период при възможност, предназначени за угояване телетата и малачетата, се отглеждат пасищно. При наличие на пасища през зимния период те се хранят така, че да се поддържа оптимален прираст от 450 до 500 гр. на ден, който може да се осигури главно със силаж, сенаж, сено и слама, а през пролетта животните се изкарват на паша. През пасищния период те компенсират изоставането в растежа си, бързо се възстановяват и могат до края на лятото и началото на есента да достигнат желаната жива маса и добре угоени, да бъдат предадени на месокомбинатите. Отглеждането на телета и малачета за месо в комплексите и във фермерските стопанства се съобразява с възрастта и физиологичното им състояние.

През млечния период животните се отглеждат свободно групово в закрити сгради, в индивидуални клетки на открити дренирани площадки или в полуоткрити сгради.

През растежния период в комплексите те се отглеждат групово по 12 до 16 телета в бокс на твърд или на скаров под. Храненето е механизирано. В по-малките фермерски стопанства растящите животни се отглеждат свободно групово в общи или в индивидуални боксове за почивка, в закрити или в полуоткрити сгради, груповобоксово в полуоткрити сгради на твърд под с наклон за самопочистване на тора, в полуоткрита сграда на дълбока несменяема постеля, свободно на открити площадки и пр.

През подготвителния и угоителния период се използват същите начини на отглеждане на телета както през растежния.

В някои страни се практикува вързано отглеждане на мъжките телета след приключване на растежния период. Обикновено на тази възраст (9-10 месеца) започва половото съзряване, което се проявява в непрекъснато заскачане на телетата, създаващо голямо безпокойство, изразходване на много енергия, поява на различни травматични увреждания, отслабване на животните, реализиране на по-малък прираст и неговото оскъпяване и други отрицателни последици, свързани с това физиологично състояние на животните. Ето защо се смята за целесъобразно от тази възраст мъжките телета да се отглеждат вързано, за да бъдат по-спокойни и да се ускори угоителният процес и се получат висок и евтин прираст и добре угоени животни с висококачествено месо. Това е особено целесъобразно и подходящо за по-малките комплекси и фермерските стопанства.

ВИЖТЕ ОЩЕ: