Люцерната е втората по значение фуражна култура у нас след царевицата. Силажирането е най-лесният и евтин метод за запазване на люцерната специално от първи откос, който съвпада с дъждовния период и от него трудно се приготвя сено.
Процесът на силажиране не променя хранителността на фуража съществено. Колкото по-точно се спазва технологията за силажиране, толкова по-малки са различията в енергийната, протеиновата и минералната хранителност на зеления фураж и силажа, приготвен от него.
Люцерната се силажира трудно поради ниското съдържание на захари и високата влажност при коситбата (78-82%). Силажирането е възможно след повяхване и намаление на влагата под 65%. Когато влагата е под 60%, продуктът се нарича сенаж. Повяхването се ускорява при напукване на дебелите стъбла на люцерната чрез прекарване през двойка валяци, прикачени към косачката. При 1-2 обръщане на откоса може да се достигне желаната влажност само за един ден повяхване.
Друга възможност за приготвяне на доброкачествен люцернов силаж е добавянето на консервиращи вещества.
Люцерната е желателно да се прибира в края на бутонизацията, непосредствено преди цъфтеж или при поява на първите цветове. Нарязването й не е необходимо да бъде така ситно както при царевицата. Дължината на частиците трябва да бъде 2-3 см.
Енергийната хранителност варира от 0,8 до 0,9 кръмни единици за мляко в 1 кг СВ в зависимост от фазата на вегетация. Тя може да се приеме за задоволителна.
Люцерновият силаж е богат със суров протеин - от 18 до 22% от СВ.
Съдържанието на минерални вещества и специално на калций и микроелементи е високо, а на каротин - задоволително.
Люцерновият сенаж и силаж са добър фураж за дойни крави, овце, кози и биволи, в чиито дажби може да представлява 40-60% от СВ на обемистите фуражи. На кравите се дава по 10-15 кг, а на овцете - по 1-2 люцернов силаж дневно. Може да се използва при храненето на всички категории преживни животни след 6-месечна възраст в подходящи количества.
Вижте още: