Груби фуражи и използването им за хранене на животните

Качеството или хранителната стойност на използвания фураж се формира при неговото прибиране, приготвяне и съхранение. Различните фуражи имат различна хранителност. Тя се измерва със съдържанието на енергия - кръмни единици за мляко или за месо, и на протеин - суров протеин или протеин, смилаем в червата (ПСЧ). Отпадъчните груби фуражи са бедни на енергия и протеин. Грубите фуражи не могат да покрият потребностите на животните, за да дават очакваното мляко или месо. Въпреки това грубите фуражи са постоянна съставка на дажбите за кравите и овцете, а ниското им качество се компенсира с концентрирани фуражи.

Царевичакът е добър, когато в по-голяма степен са запазени листата и върхарите. Характерно за стъблата от царевица е, че по време на прибирането са с висока влага (30-40%) в зависимост от хибрида. За да се съхранят добре, необходимо с да са сухи. Иначе ще се развият плесени и токсини. Съхненето на корен не е за предпочитане, тъй като увеличава риска от опадване на листа и върхари, които са с по-висока хранителност. Прибирането и връзването на снопи е препоръчително, то създава възможност царевичакът добре да изсъхне и да се съхранят по-апетитните части листата.

Добрият царевичак по хранителни качества се доближава до среднокачествено ливадно сено. При хранене с ненарязан царевичак консумацията му е ниска и се използват едва 50-60% от него. Овцете пробират само листата, листните влагалища и върхарите. Говедата консумират изцяло стъблата, само при липса на друг груб фураж, в дажбата. Ако царевичакът се нарязва или смила, увеличава се поемането и оползотворяването му.

Какалашките след оронване на зърното може да се използват като фураж за говедата. Те имат същата енергийна хранителност както царевичака, но почти два пъти по-ниско съдържание на протеин. Смилането им е задължително.

Сламата е с ниско съдържание на енергия и протеин. За нейното дъвкане и смилане животните изразходват почти толкова енергия, колкото получават, но съдържащите се в нея влакнини са добър коректор за балансиране на дажба от фуражи с недостатъчно влакнини. Животните поемат слама и от постелята, ако не им се дава в яслите. При изкарване на паша рано през пролетта е препоръчително да се дава слама или сено, защото младата трева е ниско съдържание на влакнини и животните получават храносмилателни разстройства.

Най-добра по хранителни качества от житните е овесената слама, следвана от ечемичната, пшеничната, а с най-лоши качества е ръжената слама. Добра е сламата от бобовите култури фий, грах, люцерна, еспарзета, по-груба е от соя и бакла. Бобовата слама е по-ботата на протеин и минерални вещества, особено на калций в сравнение със сламата от житни култури. С по-добри хранителни качества от сламата са плявите от съответните култури.

Слънчогледовите шии също се използват от някои стопани за фураж на животните. По хранителност те се доближават до доброкачествено ливадно сено. Трябва да се събират и да се съхраняват сухи. Влажните пити плесенясват или загниват и са опасни за здравето на животните. Слънчогледовите стъбла и слънчогледовите люспи не се приемат с апетит и не се консумират в голямо количество от животните. Често пъти, ако се използват, те намаляват хранителната стойност на другите фуражи в дажбата.

Хранителната стойност на грубите фуражи и тяхната по-голяма консумация може да се увеличи с някои допълнителни обработки.

Нарязването на грубите фуражи увеличава поемането им и намалява загубите от разпиляване. Нарязаните слама, слънчогледови пити или царевичак по-лесно се смесват с други фуражи. Дължината на нарязване на сламата за едрите преживни животни е 4-5 см, а за овцете - 2-3 см. Сламата може да бъде смляна на чукови дробилки, но ситното смилане не е за препоръчване.

За повишаване на апетитността на грубите фуражи след нарязване те може да се навлажнят или да се запарят, при което стават по-меки и по-вкусни. Навлажняването на 100 кг слама например се прави с 80 до 100 л топла вода, към която може да се разтвори 1-1,5 кг сол. Запарването се прави с гореща вода с температура 80-100°С. При вземане на стиска слама в ръка от нея не трябва да изтича вода. Това показва, че сламата не с преовлажнена. Сламата за запарване може да се размеси с трици или смляно зърно - 5-10 кг на 100 кг слама, което подобрява вкуса. За предпочитане е запарената слама да не престоява дълго време, а необходимото количество да се приготвя ежедневно.

Липсата на сочни фуражи може да се компенсира донякъде с някоя от посочените по-горе обработки. Препоръчително е да се използва кръмно цвекло, което стимулира апетита, подобрява храносмилането и смилаемостта на дажбата, влияе положително върху млекообразуването при кравите. Грубите фуражи може да се използват, но дажбите трябва добре да се балансират по енергия и протеин за реализация на потенциалната продуктивност на животните.

Вижте още: