Масленото и белтъчното съдържание на млякото се влияят от много фактори (вид, порода, индивидуални особености, възраст, сезон на отелване, доене, разгоненост, бременност, хранене, географско разположение и др.).
Породната принадлежност на животните има голямо значение за съдържанието на млечната мазнина и на белтъчините в млякото. Маслеността в млякото на Българското червено говедо например е в границите от 3,6 до 3,85%, а на белтъчините - от 3,1 до 3,4%, докато при Джерсея тези граници са съответно 5,01-6,09 и 3,53-4,23.
През лактационния период маслеността, белтъчините и количеството на млякото се изменя. След отелването с напредване на лактационния период млечността намалява, а процентът на млечната мазнина и на белтъчините се увеличава.
Установено, че през есенните и зимните месеци маслеността на млякото се увеличава, а през пролетните и летните намалява.
Климатът оказва голямо влияние върху състава на млякото. При понижаване на температурата на въздуха с 10°С маслеността намалява с 0,1-0,15%. Когато кравите се преместват от север на юг или от полярните към екваториалните географски райони, маслеността на млякото намалява. Червените датски крави в родината си имат 4,23% масленост, а у нас - 3,85-3,92%.
Наред с влиянието на аклиматизацията върху масленото и белтъчното съдържание на млякото на внесените у нас крави от Дания, Холандия, Швеция и др. голямо влияние оказва и неправилното хранене, вследствие на което маслеността на млякото е намаляла.
Типът и равнището на храненето на кравите имат много голямо значение за качеството на млякото. При по-ниско енергийно и белтъчно равнище на хранене намаляват количеството на млякото и белтъчното и масленото съдържание. При хранене на кравите със сочни и със зелени фуражи маслеността намалява вследствие на по-ниското съдържание на сухо вещество в дажбите. При хранене с гранулирани и със смлени фуражи маслеността на млякото намалява поради по-малкото количество оцетна киселина в предстомашията. При хранене със захарно цвекло до 15-20 кг на ден млечността се увеличава с 5-10%, а маслеността - с 0,1-0,4%.
Кратността на доенето на кравите също влияе върху маслеността на млякото. При еднакви интервали между първото и второто доене през денонощието (12 часа) разликата в маслеността е незначителна. Ако интервалите са различни, количеството и маслеността на издоеното мляко ще бъдат също различни. При по-големи интервали количеството на млякото ще бъде повече, а маслеността по-ниска и обратно.
Вижте още:
;void(0);){kind=link}