Български симентал - комбинирана порода за месо и мляко

Системна и целенасочена развъдно-подобрителна работа за създаване на Български симентал е започнала след 1950 г. В Северозападна България кулското говедо е заплождано със сименталски бици, произхождащи от майки с висока продуктивност. В Плевенско, Врачанско и Великотърновско се е прилагало възпроизводително кръстосване на местните сиви искърски крави със сименталски бици, внесени от Швейцария и Австрия.

Българският симентал е утвърден за порода през 1981 г. Отнася се към средно едрите породи с комбинирано направление.

Цветът на космената покривка е червено-шарен с бели петна по различни части на тялото. Червеният цвят варира от тъмен до жълто-червен. Носното огледало и вулвата са розово оцветени, понякога с тъмни петна - остатък от сивото говедо, а рогата и копитата са восъчножълти. Главата е средно голяма, с широко чело. Рогата са средно дълги с виловидна форма. Шията е средно дълга, добре замускулена и добре скачена с трупа, с добре изразен гердан. Холката, гърбът и поясницата са прави, дълги и широки. Крупата е дълга, широка, нрава, равна и много добре замускулена. Средната част на тялото е добре развита. Краката са здрави, с правилна постановка. Вимето е средно голямо, най-често стъпаловидно, с дебели, дълги и с неправилна форма цицки. Кожата е дебела и рехава, покрита с дълга и груби косми. Тялото е добре замускулено, конституцията - здрава. Срещат се животни с грубо телосложение. Кравите тежат 550 кг, а биците - 900-1100 кг. Юниците се заплождат на 17-18-месечна възраст.

Българският симентал има много добра месна продуктивност. При интензивно угояване бичетата на 15-месечна възраст достигат 500 кг, а кланичният рандеман е 58-60%. Месото е светлорозово, крехко, сочно и вкусно. Средната млечност е 2800-3000 л с 3,9% масленост.

Поради сравнително по-ниската млечна продуктивност Българският симентал през последните години значително намаля, като се измества от Черношареното говедо.

Вижте още: