В България има няколко села, които се наричат Лозенец. Едно от тях е в област Ямбол, на 5 км североизточно от град Стралджа и на 3 км от ключовия пътен възел „Петолъчката“.

Гледайте още: Моята ферма с биволовъдите Стоян Желязков и Йордан Койчев

Кой може да ни разкаже най-добре за селото, от двамата биволовъди и приятели от детство Стоян Желязков и Йордан Койчев. 

„Вече съм на 61 години и винаги съм живял в Лозенец, с изключение на двете години, когато бях войник в казармата в Шумен и в Сливен. Животът ми е преминал в Лозенец”, започва разказа си Стоян Желязков. 

Селото се намира на прекрасно място. Има гора, блата, всичко. Какво няма? Хора няма много вече.

„Какво е Лозенец за мен? Бих казал всичко. Селото е известно с фермата, която имаме, с биволите, които отглеждаме. Тук се намира най-голямата газоразпределителна станция на Булгартрансгаз. Освен това в Лозенец произвеждаме най-добрата мускатова ракия. Тук е коренът на прословутата стралджанска ракия. Добре дошли сте да почерпим”, приканва неговият колега Йордан Койчев. 

Полето, на което им гостувахме, в миналото е било засято с домати. Имало е още градини от праскови, ябълки и череши, бостан от дини, 500 дка с ягоди и какво ли още не. 

„Като деца се чудехме какво да ядем. С една щайга си криехме главите, за да не ни познае пазачът кои сме, защото това все пак си беше кражба. Тук, на полето, където се намираме, искам да си бъде както преди. Каналите да се напълнят с вода и риба. Природата да върне това, което беше”, надява се Стоян. 

„И децата да се върнат”, допълва колегата му Йордан.

Към месец март 2024 г. в ямболското село Лозенец живеят 683 души. Общата площ на землището е 28 737 дка, като от тях 13 754 дка са обработваема земя, 1890 дка – лозя, 1996 дка – пасища и мери, и 7699 дка – горски фонд. Надморската височина е 155 м. Освен явното обезлюдяване друг голям проблем през последните години е сушата.