Основната идея и приоритет на Европа в следващите години е намаляване на емисиите. Целите й са до 2030 г. емисиите от парникови газове да се намалят с 55%, а до 2050 г. ЕС да постигне въглеродна неутралност.

Директни плащания: С 352 млн. евро повече получават фермерите за 7 години


Все още обаче не е ясно как всичко това ще се случи в законодателен план. Но практически - фермерите дори още сега могат да започнат да намаляват емисиите в стопанството си.


Темата за въглеродното земеделие разнищихме в уебинар на Агри.БГ, част от кампанията “ОСП работи за нас: Гледай напред”. В събитието участваха Веселин Спасов - фермер и автор на първата тематична книга у нас „Какво всъщност е Ноу Тил и какви са ползите от него” и Константин Харалампиев - експерт по въглеродно земеделие и въглеродни пазари в AgroVAR.


Работен документ на ЕК описва въглеродното земеделие като зелен бизнес модел, възнаграждаващ собствениците на земя за прилаганите добри практики за климата. Това ли е обаче то?


"Когато тази тема стана доста популярна и тепърва става все по-популярна, забелязах, че на няколко места се изписват термините “въглеродно земеделие”, “ниско въглеродно земеделие” и “регенеративно земеделие”. Всички тези термини обобщават едни и същи практики, но самият фокус е различен. При ниско въглеродното земеделие се фокусират практиките, които пряко намаляват енергийния ресурс, вложен в стопанството. Много е важно да се направи оценка какъв точно ресурс вкарваме в стопанството и дали оптимално го залагаме. Като термин въглеродното земеделие се фокусира върху секвестирането и приемането на въглерод в почвата. Практиките, които увеличават приема на въглерод в почвата и сами по себе си тези, които могат да повлияят качествено върху плодородието и върху здравето на почвата", обясни Константин Харалампиев.


След като уточниха значението на термина, двамата експерти дадоха конкретни примери за това как най-бързо всеки един земеделец може да улови повече въглерод, защото най-вероятно, колкото повече въглерод се улови в почвата, толкова повече субсидии би следвало да получи всеки земеделец.


"Първо ние трябва да спрем да губим въглерод, защото сегашното сътандартно земеделие с много обработки, то губи въглерод. Когато обработваме почвата, влиза кислород и микроогранизмите изконсумират въглерода или той се окислява и изпарява. Второто нещо е да започнем да улавяме повече - най-добре е първо с покривни култури и друго - самите растения колкото повече биомаса направят, толкова повече въглерод да направят. Култури като сорго, фотосинтезират повече и улавят повече въглерод и съответно вкарват повече въглерод в почвата", разказа Веселин Спасов.


Оказа се, че някои фермери вече прилагат въглеродно земеделие, тъй като се доверяват на безоранните обработки.


"Всеки един земеделец при конвенционалното земеделие преминава през полето около 7-8, понякога дори 10 пъти. Тракторите наистина изразходват много гориво и това е огромно замърсяване когато го мащабираме. При регенеративното земеделие първо отпадат 1/3 от тези обработки, което пък автоматично означава, че 1/3 от въглерода отпада. След това постепенно с годините се намаляват препаратите и торовете. А след 10-20 години добро прилагане на това земеделие, фермерът остава с около 3 преминавания. Земеделието е най-доброто нещо, което може да улови тези въглеродни емисии. Ние трябва да се възползваме от това, че селското стопанство може да бъде най-големият пречиствател на въздуха", каза още Спасов.


Константин Харалампиев даде още конкретни примери. Той обясни, че едно от важните неща е създаване на постоянна вегетативна покривка, която предпазва земята от различни климатични условия - студени периоди, засушаване, преовлажняване на почвата. По думите му могат да се използват покривки от полски цветя по краищата на полето, които да привличат полезни насекоми и животни. Те също така много добре и отблъскват различни неприятели. Експертът посъветва и животновъдите как могат да намалят въглеродните емисии в почвата.


"Ако притежават животни едно от много важните неща е да фермерите да менажират много добре оборския тор и животновъдството. Това може да стане като се изберат регионални подходящи фуражи за самите животни и висококачествена храна за тях. Това само по себе си ще намали отделянето на метан. Също ротационната паша е много важна част от регенеративното земеделие", разясни експертът по въглеродно земеделие.


По думите му практиките, които опазват почвата и секвестират въглерод са обвързани с покривните култури и сеитбооборот, както и разнообразяването му. Фермерите могат да намалят угара, който също е много важен елемент и да го заменят със зимуващи покривни култури. Добре е и да се избягва прекомерното прилагане на торове.


Кои фермери обаче ще се подпомагат остава основният въпрос?

"Специално в този аспект това ще са фермерите, които са готови да приемат регенеративните практики и в дългосрочен период и които могат да докажат качествена и количествена промяна в намаляването на своя въглероден отпечатък и в секвестирането на въглерод. Всичко това е измеримо", заключи Константин Харалампиев.


Нещо друго, което фермерите могат да направят, е да помислят за спестяване на енергия и сменя на горивото на своите машини.

 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg