Животновъдството в България е в критично състояние, но въпреки всичко, вярата ми в бъдещето остава. Това казва Васил Василев (познат още и като бай Васил от село Строево) – животновъд, който не крие разочарованието си от състоянието на сектора, но въпреки това продължава да вярва в неговото възраждане.

„Да си животновъд през 2025 г. е голяма отговорност, огромна любов и безкрайно труден занаят“, споделя Василев и продължава: „Работата е денонощна – първо се грижим за животните, после, ако остане време, и за себе си“, обяснява Васил Василев, който стопанисва Фермерска мандра село Строево и се грижи заедно със своето семейство за около 600 животни.

Един от най-сериозните проблеми, според него, е прекомерната административна тежест, наложена от европейски и национални регулации. Вместо облекчаване, всеки програмен период носи нови усложнения.

„Тази чиновническа машина бълва непрекъснато нови изисквания, за да оправдае съществуването си. Да, част от тях са нужни, но много от правилата са излишни и откровено натоварващи. Те крадат от времето на реалната работа – сутрин започваме по тъмно и по тъмно приключваме“, казва Василев.

Той е категоричен, че политиките, обвити в зелени концепции, често са напълно откъснати от реалността на фермерския труд:

„Животновъдството никога не е било неекологично или нехуманно. Това, което липсва, е разбиране. Администраторите явно имат повече време, затова си създават работа, като затрудняват нашата“, категоричен е той.

Животновъдът е разочарован и от начина, по който се прилагат санкциите. По думите му много от колегите му са толкова претоварени, че дори не обръщат внимание на някои изисквания – не от немарливост, а защото те често са нелогични и неприложими.

„Стигнали сме дотам, че хората приемат санкциите като част от цената да не се занимават с безсмислени неща. Това е абсурд“, смята още той.

Катастрофа с надежда за възход

„Колкото и грубо да звучи – положението в животновъдството е катастрофално. Народ, който някога е бил водещ в земеделието, сега е изправен пред оцеляване. И въпреки това, вярвам, че на всяко действие има противодействие. След всяко падение идва и възход“, споделя Васил Василев с надежда.

Най-голямата му мотивация са хората в сектора и неговото семейство – потомствени животновъди с морал и отговорност, които произвеждат качествена храна въпреки трудностите. 

В разговора участва и младият Васил – внук на бай Васил. С усмивка младежът казва, че най-много му харесват животните и че след края на деня обича заслужената почивка. От малък е възпитан да уважава труда и природата.

„Това е една от причините да продължаваме – децата ни. Работата краси човека – това е моето мото“, заключва Васил Василев.

Повече гледайте във видеото.

Подкрепете независимата журналистика