Тодор Таманов се занимава със земеделие от съвсем малък и вече може да се похвали с над 20 години прекарани в сектора. Той отглежда черупкови плодове в Петричко. Има интензивно насаждение с орехи от 160 дка, като залага на три сорта - един американски (Чандлър) и два френски (Франкет и Фернор).

Последиците от засушаването: Добивите от пролетни култури се сриват

Според него предизвикателствата в сектора са много, но най-големият проблем е свързан с окрупняването на земята и несправедливото субсидиране на интензивните градини. Вижте според него какво е нужно да се промени и как той вижда сектора в разговор с Агри.БГ.

"Ако има данък върху земята хората лека-полека ще започнат да продават земята. Оттам ще започне да се произвежда повече продукция на по-ниски цени за хората. Ще има повече данъци за държавата, повече вкарано ДДС, повече работна ръка ще се осигурява с това нещо и нещата ще тръгнат, ще има положителен момент", предлага фермерът.

Предизвикателствата пред сектора са много. А от няколко години сякаш всичко е в застой, защо?

"Предизвикателствата са такива, че вземам в момента субсидия колкото да си платя осигуровките, нищо повече. Вземам 60 лв./дка за орехи - интензивни насаждения, които имат между 6 и 8 пръскания, зависи от годината. Имат около 10 обработки годишно. Орехите се нуждаят от около 500 литра вода на седмица, което е свързано с голямо количество енергия.

В момента на тези цени нещата са доста зле. Торовете скочиха с 3 до 4 пъти, като при нас торовнасянето е задължително всяка година, ако искате да имате добър растеж. Основно е това, а субсидирането си е на едно ниво - 60 лв./дка", обясни Таманов.

Има разлика обаче в подпомагането на градини, които се отглеждат по биологичен начин. 

"Хората с биото си свиркат. Един орех не се добива в България био. Ако се разшетам из всички градини, в 90% от тях не се добиват био орехи. Всичко е оставено, вземат си субсидиите на декар и затова и пари не достигат до реалните производители, които произвеждат.

Аз съм на четвърта година, а през изминалата съм произвел 10 тона орехи и съм платил ДДС за тези 10 тона орехи. Платил съм и данъци. 10 тона орехи на четвърта година от 160 дка!", обяснява той.

Освен ниското субсидиране, преди година секторът отпадна и от чувствителните сектори. А те са тези, които получават обвързана подкрепа.

"Ние винаги сме отпаднали от всичко. Като цяло сектор Черупкови е оставен в пъкъла. Те си мислят, че това е едно време - старите орехи, които нямат никаква работа, а събираме това, което ни даде Господ. Новите, интензивни насаждения трябва да се отделят от останалите орехи, защото те имат много повече работа, много повече разходи. 

Някой колега, ако си мисли, че ще се хване да гледа орехи без напояване, без постоянна обработка на почва, без пръскания, това означава, че е само за субсидии и био. Повечето са био и затова в момента в България внасяме украински орех. Внасяме орех от Чили и от Китай.

Ако някой си мисли, че може да създава орехова градина без странични доходи и бизнес, просто да не се опитва. Чакането е дълго - шест-седем години до пълно плододаване, което ако нямаш страничен бизнес, просто е невъзможно. Някой, ако ви каже, че в възможно - невъзможно е", заключи Тодор Таманов.