Тънкостите при засаждането на младите растения, изборът на посадъчен материал и резитбата на лешниците бяха показани по време на семинар, организиран от Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове. 

Всичко за Кампания 2023 

„Представяме резитба на лешници в голяма стопанство в Пловдив, сред участниците има и начинаещи, които обмислят засаждане на нова градина от лешници. Който иска да създаде градина от лешници, ако иска това да стане по правилния начин, за да произвежда, трябва да я направи с голяма доза търпение и с консултация от правилните хора, защото в днешно време не е достатъчно само да произвеждаш нещо, имаме членове в асоциацията, които виждат затруднение да продадат продукцията си, независимо от неограничения пазар на лешника.

Продукцията трябва да е произведена по даден стандарт, за да може тя да бъде годна за последваща преработка“, коментира за Агри.БГ Илиас Сарнук, председател на Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове. 

Успешният бизнес с лешници започва с правилния избор на терен, необходимо е да има вода и да се ползва качествен посадъчен материал, съветват организаторите на семинара.

За да се създаде лешникова градина, трябва да има гаранции, че мястото е подходящо. Необходимо е да се направят почвени проби и да се прецени климатът. Въз основа на това се решава какви корекции евентуално трябва да се направят, дали да се промени pH на почвата или пък физическия състав и при необходимост да се внесе оборска тор. 

След това се прави избор на сортовете. В разсадника, където се проведе семинара отглеждат 9 сорта, но четири от тях са основни - Тонда Джентиле Романа, Тонда ди Джифони, Тонда Джентиле деле Ланге и Нокионе. 

При засаждането обикновено се тръгва от схемата 5 на 4, което означава 50 растения на декар. В зависимост от целите на производителя градината може да бъде и с по-голяма гъстота – 5 на 3, а има градини изградени по схемата 5 на 2,5, съветват експертите.  

Когато растенията са много близо, по-подходящо е да се отглеждат едностъблено. Иначе лешникът е типичен храст и е добре да се оставя като такъв.

Много е важно засаждането да става при положителни температури. Това е ключов фактор. Растенията се засаждат на около 30 см дълбочина, след това хубаво се загърлят и се поливат обилно, за да се махне въздухът около корените.

Следва резитбата, за да се направи формировката. Обикновено се маха централното стъбло и трябва да се остави на около 30 см, а другите клони може малко да се приберат.  В случай, че се прави едностъблена, тогава се махат всички разклонения, а на височина 70-80 см на основния клон се маха върхът и се почистват пъпките надолу.
Между първата и втората година, когато вече са изкарали издънките, трябва да се оставят 4-5 от тях. 

Лешникът плододава там, където има светлина 

При формировката е важно да се почистват всички израстъци в основата на растението. Короната трябва да бъде отвътре празна, за да има повече въздух и добро проветряване, като така се намалява възможността за развитие на гъбни болести. Механичната резитба може да се извърши със същите машини, с които са подрязани отгоре сливите. Не е необходимо да се прави всяка година, обикновено това става през междуредие, така че градината се реже в рамките на две години.

Първото съкращаване на височина се прави между пета и шеста година. Идеята е от 4 м да се върне към 3,5 – 3,2 м. 
Проблем у нас е, че са внесени много сортове с неизвестен произход. Създаването на лешникова градина с неподходящ посадъчен материал носи големи загуби на собствениците.

„В началото засадихме лешници и орехи, но след една година се оказа, че трябва да изорем и лешниците, и орехите поради проблеми с разсада и  започнахме на ново. Това е много голям проблем в бранша, защото хората не попадат на хубав разсад, той е с неясен произход, смесен, фалшив, на неправилна подложка както бяха орехите при нас и затова се наложи да започнем отначало.

Това беше много хубаво, защото успяхме да вземем много качествен разсад от Италия, тогава в България все още нямаше такъв и не можахме да намерим нещо, на което да повярваме. Част от разсада е доотгледан в България“, споделя Калоян Гичев, производител на биолешници.