Николай Христов, заедно със семейството си, стъпка по стъпка, изгражда семеен бизнес и бранд в овощарството – с овощна градина от 400 дка и 2 преработвателни предприятия.

Гласувайте: Планирате ли да използвате по-малко химически торове тази година?

Срещаме го, заедно с двете му дъщери на изложението Дунавски овощари. На Фермерския пазар там те предлагат преработени плодове от своята овощна градина Каладан.

Стопанството

Началото на компанията поставят родителите на Николай през 1999 г. със създаването градина в силистренското село Паисиево.

“Ние сме малка семейна компания, която се занимава в момента основно с овощарство. Отглеждаме костилкови - няколко вида сливи, череши и кайсии. Също така имаме две преработвателни предприятия - сушилня за плодове и зеленчуци и хладилно предприятие, където съхраняваме, охлаждаме и замразяваме плодове и зеленчуци”, разказва овощарят.

Постепенно през годините, Николай и екипът му увеличават площите до 400 дка и инвестират в първото преработвателно предприятие - сушилня.

“След изграждането на първото стана ясно, че не можем само с един вид производство - сушене. Овощарството изисква да имате възможността да съхранявате, да имате площи, в които да селектирате, сортирате, заготвяте плодове - ако икста да имате добавена стойност, която наистина да дава рентабилност на вашето производство”, споделя Николай.


Това ги кара да направят нова инвестиция - в хладилно предприятие. 

Еврофондовете

Всяко едно от предприятията на стопанството е изградено с финансиране по мерките на Програмата за развитие на селските райони: “Според мен те са един доста добър и удачен инструмент за всеки, който би искал да инвестира в подобен род дейност - добавена стойност, преработка, съхранение”.

Овощарят обаче признава, че среща редица трудности при реализирането на проектите:

“Взаимоотношенията с Фонд Земеделие - свързани са с огромния брой документи и последващото им администриране. Аз съм се справил по някакъв начин, но това спира много други земеделци, които именно поради тази причина се отказват да кандидатстват. Още повече, че на пазара има нерегламентиран внос от трети страни.


Пазари 

Свежите плодове от овощната градина отиват основно в Румъния, а преработените - остават в Българския: “Огромна част - около 70% от свежите плодове заминават охладени директно за Румъния. Останалите 20% ние преработваме в предприятията и реализираме основно на българския пазар. Смея да кажа, че се справяме доста добре като качество”.

Качество, конкуренция и внос

Трудности с реализацията на крайната продукция не липсват и една от основните причини за това е вносът на евтина продукция, включително и нерегламентиран внос от трети страни:

“Нашата сушена слива е много вкусна, много качествена. Тя е произведена в България, което означава, че процесът е контролиран от началото до края. Нашите служби наблюдават целия производствен процес от началото до края. Това има X цена. Докато на пазара влиза, например молдовска сушена слива - за нея не се знае нищо… но тя има едно огромно предимство - че е много евтина”.


Въпреки че масовият пазар търси евтина стока, напоследък има индикации за купувачи, които са фокусирани в качеството. Именно към този сегмент фокусоат стратегията си от Каладан: “Качеството на крайния продукт при нас е заложено още при цъфтежа на плода. Ние много стриктно наблюдаваме всички етапи на развитието. След това имаме и разработена от нас производствена програма и рецепти, които да ни гарантират, че крайният продукт наистина ще е много вкусен и качествен”.