Венелин Грунов отглежда праскови, череши и маточина в Долината на прасковите край град Сливен. Срещаме се с него, когато получава договора си по подмярка 6.3. 

Съвет от ДФЗ: Бенефициентите да не сменят приоритетите в договорите

“Моята дейност започна през 2015 г. с отглеждане на маточина. И впоследствие, понеже тук сме в Долината на прасковите и овощните култури са силно начинание, реших да се захвана и с тази дейност. 

В миналото работихме в чужбина, включително в селското стопанство. Любовта към земеделието тръгна оттогава. Баща ми реши, че има сили и може да се занимава с тази дейност. Аз, разбира се, се запалих от него и впоследствие създадох собствени насаждения. Имаме доста разминавания във вижданията си за развитието на овощните култури, но общо взето се справяме и двамата. 

В началото съветите бяха пряко от него. Вече има достатъчно поле за търсене на информация. В последните години земеделието претърпя огромно предлагане на много информация във всякакъв аспект. Информираме се главно от агрономи и от Интернет”, разказва Грунов. 

Фермерът има собствена позиция за това как трябва да се развива българското, а и въобще земеделието. 

“Според мен правилното нещо е земеделието да бъде дребно, а не едро. Едрото земеделие по никакъв начин не помага на цялата конюнктура, на цялата среда. Дребното земеделие е може би водещото и то трябва да се развива. Макар че в България това нещо не го виждам да се случва.

Хората трябва да си вземат земите и да ги обработват самостоятелно, така е правилно. Това се случва и в близките ни държави, които са много по-развити от нас в селскостопански аспект - Турция, Гърция. Там такива насаждения от няколкостотин до хиляди декари няма как да се случи. Всичко е раздробено и парите се съсредоточават в огромен брой бенефициенти, което е по-важното. Мисля, че това е начинът за развитие на земеделието”, аргументира се овощарят. 

Относно субсидиите Грунов счита, че са добре дошли за всеки земеделец.

“Проблемът е, че една дейност, когато е субсидирана, се получават недоброжелатели, които крадат субсидиите от останалите бенефициенти. Ако трябва да кажа честно, мисля, че една дейност трябва да бъде несубсидирана, за да се развива по нормален начин. Но, тъй като земеделието у нас се подпомага, нормално е да искаме да се възползваме от тези субсидии.

Участваме в схемите за купуване на препарати за растителна защита, за обвързано подпомагане и всички останали субсидии, които ни се полагат. Те покриват огромна част от разходите, които са страшно много в земеделието. Особено когато насажденията са млади - тогава има едни огромни разходи, няма никакви приходи и субсидиите са нужни, за да може да се оцелее до момента, в който започнем да берем продукцията”, обобщава земеделецът.