През последните години нараства търсенето на семена, подходящи за покривни и междинни култури, отчитат семепроизводителите. Това се дължи от една страна на изискванията на екосхемите и от друга – необходимостта от подобряване на почвеното здраве. Търсят се и алтернативни култури заради намаляващите площи с рапица и необходимостта от разнообразяване на сеитбообращението в стопанствата.

Агроном Стефан Гроздев работи по технологии на производство на алтернативни и нетрадиционни култури за семена, които се отглеждат в 6 стопанства с различни почвени и климатични условия.

“Бизнесът, в който участвам вече трети сезон, е едно обединение от няколко земеделски компании с общата цел. Произвеждаме шафранка, ряпа, репко, синап. От тази година имаме и 100 декара камелина. Също така, произвеждаме лупина, грах, фий, еспарзета, елда, фацелия (в отделни години), ръж, тритикале и сминдух. Всички тези култури отглеждаме с цел производство на семена за покривни култури”, разказва агрономът.
 

еспарзета


Агри.БГ гостува в едно от тези стопанства в северна България, където се отглежда маслодайната култура шафранка.


“Намираме се в град Славяново на поле с шафранка. Това е една култура, която е с много старо стопанско значение за човечеството, използва се от хилядолетия. Към днешно време се отглежда в някои страни като Китай, Индия, САЩ. От семената се добива растително масло, което по хранителна стойност се доближава до слънчогледовото олио. Също така се използват и надземните части за фармацията. Но ние от това поле ще добием семена, които ще използваме за покривни култури. И с добива от това поле ще покрием стотици декари площи в комбинация с други покривни култури. Така че тези площи да бъдат покрити, защитени от слънце, вятър, водна ерозия, корените на растенията да събират ексудати, да обогатяват почвата и да я структурират.
 

Във връзка с биологичните ѝ качества като покривна култура, тя развива много силен централен корен, който има способността да образува микориза. Това е една от причините да усвоява много добре хранителни вещества дори в сухи периоди. И ние сме наблюдавали такива моменти при нея - особено в начални фази от развитие - на първи, втори същински лист, когато съвпада с един доста сух период, културата забавя развитието си, но не проявява абсолютно никакви хранителни дефицити и стрес”, обяснява агрономът.
 

шафранка - цвят


Шафранката се отглежда за втора поредна година в стопанството в Славяново. Въпреки че към момента се произвежда за семена, според Стефан Гроздев тази култура има бъдеще и в преработвателната и хранително-вкусовата промишленост. Заради климатичните промени други маслодайни култури като рапицата, все по-трудно дават добри резултати. Шафранката от своя страна се характеризира с висока сухоустойчивост.

Навлизането на шафранката и останалите нетрадиционни култури е добра възможност за натрупване на опит и нови знания за земеделското производство. Цялата тази информация се записва, обединява се и се използва като познание за това каква е ползата от тези култури и както те могат да се комбинират при дадени почвени условия и климатични характеристики на отделни региони.


“Ние имаме възможност да наблюдаваме поведението на тези култури през една цяла вегетация, защото добиваме продукция от тях - т.е. поведението на културата от сеитбата до реколтиране. И през този период ние събираме информация за това как всяка една култура повлиява почвата, всяка една култура как взаимодейства с плевелите. Всяка една култура как взаимодейства с патогени, инсекти и т.н. Правим регулярен мониторинг. Периодично вземаме растения и ги изпращаме за анализ във фитопатологична лаборатория. По този начин, ние искаме да прецизираме нашата работа, но също така добиваме знания за това как самите растения от тези култури взаимодействат с патогените”.
 

Лупина


България е изключително разнообразна на микроклиматични региони със специфични условия, които всеки един земеделец трябва да познава преди да вземе решение, кога и как и какъв микс покривни култури да засява. Това зависи най-вече след какъв предшественик ще се посее. Тогава се избира срокът и начинът на сеитба, а също така поставените цели - какво искаме да постигнем с покривните култури - дали искаме да подобрим почвената структура, да обогатим с хранителни вещества и т.н.


“Много е важно да адаптираме сеитбооборота и избора си на култури, които отглеждаме в по-голямо разнообразие, защото това ще прави производството ни по-лесно. Да, аз разбирам страховете на повечето колеги производители. Те се свързани с това дали културата ще се получи. Свързани са с това дали ще има пазар. Но колкото по-голямо разнообразие ние имаме в сеитбооборота си, на толкова по-голям успех можем да разчитаме”, казва агрономът.


В заключение Стефан Гроздев споделя мнението си, че земеделието като цяло трябва да става по-зелено:


“Полетата трябва да бъдат покрити с растителни остатъци. След тях трябва да има покритие от зелени култури. Както казах, почвата трябва да бъде активирана чрез много живи корени. Надземната биомаса, когато растението отмре, физиологичният му цикъл премине - тази биомаса да предпазва отново почвата и бавно да се минерализира. И процесът на бавното отмиране на корените в почвата да подпомага нейната структура, биология и здраве”.