В края на една особено трудна и наситена с емоции и стрес година, разговаряме с Наталия Шукадарова - изпълнителен директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), за да направим опит за равносметка. 

Какво е състоянието на посевите към момента?

- Срещаме се в края на годината, което ни дава възможност да направим изводи за изминаващата 2020 г. и да обърнем поглед към 2021-а. Кое бе най-голямото изпитание за зърнопроизводителите досега?

- Определено за българските зърнопроизводители като най-голямо изпитание през 2020-а година се открои сушата, която засегна критично източните райони на страната, но се отрази негативно и на производството на стопаните от цялата страна. Сушата извади на преден план уязвимостта на земеделските производители от почти всички браншове.

На голяма част от тях ще са им необходими няколко последователни добри стопански години, за да могат да се справят с негативите и отрицателния икономически баланс на критичната 2020 г. Други стопанства, за съжаление, няма да успеят да се възстановят от кризата и да се преборят. Ще трябва да преустановят своята селскостопанска дейност, затънали в между фирмена и банкова задлъжнялост. 2020 г. ще бъде знакова и дълго помнена в българското земеделие.

Наталия Шукадарова: Важните уроци са научени, но по трудния начин.

В такива години именно лъсват болезнено неразрешените през годините проблеми със стратегическо значение. Такива проблеми са липсата на напояване, липсата на качествени инструменти за управление на риска в земеделието. Всички трябва да сме наясно, че сме длъжни да не допускаме повтарянето на едни и същи грешки. Да не поставяме под риск продоволствената сигурност на нацията, както и поминъка на стотици хиляди, заети в земеделието.   

- Имате ли вече данни за финансовото изражение на тези загуби и дали знаете колко стопанства вече няма да могат да функционират? 

- Окончателни данни по отношение на фалирали стопанства не можем да дадем на този етап, но трябва да имаме предвид, че осреднените загуби при продукцията на зърнени и технически култури за цялата страна възлизат на повече от 20% спрямо предходната година. Което означава, че стойността на продукцията от сектор “Зърнопроизводство” тази година намалява с между 850 млн. лв. и 1 млрд. лв., съотнесено към цени от предходната година. 

- В тази връзка, онези 2 лв., които вече са 3 лв., членове на НАЗ вече споменаха, че няма да са достатъчни. Има ли някакъв механизъм, който би могъл да бъде по-адекватен в такива ситуации? Да речем - застраховането на доходите? 

- Разбира се, че застраховането е най-адекватният механизъм за превенция и за справяне с подобни кризи. Производственият процес в селското стопанство е високорисков. Земеделието е завод под небето и се влияе от твърде много фактори, които могат да доведат до неочаквани обрати и промени в производството. Имат крайно негативно влияние върху количеството произведена продукция, върху нейното качество и, в крайна сметка, върху самите доходи на стопаните. 

Наталия Шукадарова: Застраховането е един основен инструмент за управление на риска в земеделието.

За съжаление в България застрахователната култура е на много ниски нива и са малцина земеделските стопани, които сключват застрахователни полици на ежегодна база. Именно в тази връзка и с оглед повишаването на застрахователната активност на земеделските стопани, по-добро управление на рисковете, защита на доходите на земеделските производители, НАЗ ще отстоява въвеждането на такива адекватни инструменти за управление на риска.

Те могат да бъдат застраховането на реколтата и застраховането на дохода. Застраховането на реколтата касае загуби, които се причиняват от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления, болести, неприятели, докато застраховането на дохода касае кризисни ситуации с дълготраен или краткотраен ефект върху пазарите. Такива инструменти осигуряват известно ниво на сигурност в период на пазарни флуктуации и подпомагат стабилизирането на пазара. 

- Много фермери са споделяли, че не застраховат поради условията, които се предлагат от застрахователните компании. Имате ли разговори с тях, да се променят условията и имате ли някаква обратна връзка от страна на държавата, че може да ви се помогне в тази насока? 

- Проблемът със застрахователните компании е, че застрахователният продукт, който се предлага в момента на българския пазар в сектор “Селско стопанство” не е достатъчно добър. Земеделските производители губят доверие в тези институции. Тази година видяхме обаче прокрадване на добри застрахователни продукти. Част от колегите опитаха да застраховат, имат добри впечатления. Така че това, за което трябва да се работи в тази насока е повече компании да предлагат такива продукти. 

От друга, страна държавата като институция, може да направи изключително огромна стъпка в тази насока като в следващия програмен период реши да подпомага част от застрахователните премии на земеделските стопани. Така че да се увеличи нивото на застрахователна активност в земеделските стопани. 

- В рамките на НАЗ имате работна група, която е посветена на напояването. Какви са целите на тази група?

- В условията на трайно засушаване по нашите географски ширини, темата за напояването би следвала да е една от най-важните теми за всички ресорни министерства, както и за всички земеделски браншове.  Поради тази причина сме създали работна група, която е свързана с проблемите при напояването.

Най-общо се работи в посока - предложения за доизработване на законодателната рамка за улесняване на режима за напояване на земеделските култури, за насърчаване на ресорните министерства към инвестиции в модернизация в язовири и хидро-мелиоративна инфраструктура. Също така за насърчаване на инвестициите в напоителни съоръжения на ниво земеделско стопанство и др. 

Надяваме се парите, които са заделени в изпълнението на Плана за възстановяване да бъдат изразходени целево, така че поне част от структурата в страната, която през годините беше разрушена, да се възстанови и земеделските стопани да имат възможност да получат вода до полетата си. 

- Вие вече сте пълноправни участници в Тематичната работна група (ТРГ), която коментира интервенциите, които би трябвало за влязат в Стратегическия план. Има доста интервенции, кои според НАЗ са важни, за кои ще се борите да се променят? 

- Изключително сме доволни, че правителството прие промените на Постановлението. Инициативата за това беше изцяло на НАЗ, като единствената ни цел беше да се включат в ТРГ и юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват дейност в частна полза. Трябва да знаем, че мнозинството от браншовите организации в сектор “Земеделие” са именно такива юридически лица.

И в първоначалния състав на ТРГ те бяха изключени като допустими членове. Радваме се, че в програмирането на средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за гарантиране на земеделието ще се осигури едно по-широко и всеобхватно участие на всички заинтересовани страни. 

От друга страна, като член на групата, НАЗ ще се бори най-вече за принципите на прозрачност и справедливост пи разпределянето на средствата, избягването на злоупотреби с евросредства, избягването на грешките от предходните периоди в прилагането на ОСП.

Също така подкрепата да достигне до възможно най-голям брой земеделски стопани, да се избягва дискриминационният принцип на подкрепа. И най-вече, условията, които се залагат в интервенциите, да отговарят на реалната земеделска практика. От друга страна пък, високите екологични изисквания, които се залагат, да бъдат в рамките на реално постижими такива. 

- А как работите без заложени бюджети? 

- Много трудно. Работим на тъмно. По някои от интервенциите е невъзможно да се подготви адекватно становище и предложение, без да има очертани финансови параметри.

Наталия Шукадарова: Би следвало министерството на земеделието да разработи модели и екстраполации на подпомагането за следващия програмен период, взимайки предвид различните възможни варианти за разпределение на бюджетите, съгласно предложенията на ЕК, ЕП и Съвета на ЕС.

Това ще осигури на участниците в ТРГ по-голяма яснота, възможност за прогнозируемост и съответно - по-целенасочени предложения. Към момента няма яснота по самото разпределение на бюджетите на ниво ЕС. 

- В такъв случай защо се бърза, а не се изчака тези пари да се разпределят?

- Крайният срок за предаване на стратегическите планове и за одобрението им е краят на следващата година. МЗХГ бърза с подготовката на интервенциите. Наистина нямам представа защо се пришпорва така процеса. Знаете, през декември месец вече има насрочено и седмо заседание на ТРГ. Нещата се случват изключително интензивно през последните два месеца. Работата е доста активна и наистина се работи доста трудно без финансовите параметри. 

- Екосхемите притесняват ли ви? Какво смятате, че трябва да се заложи в тях? 

- Определено считаме, че по отношение на директните плащания екосхемите ще бъдат най-голямото предизвикателство за българските зърнопроизводители. Практически невъзможно е да бъде изведена една единствена ексосхема, която да е приложима за всички зърнопроизводителни райони на страната и която да отговаря същевременно на високите екологични изисквания на ЕК.

Трябва да дефинираме няколко възможни за прилагане на земеделските производители екосхеми, които да са надграждащи завишената условност, да са лесни за прилагане, да бъдат и лесни за проверяване от контролиращия орган, и същевременно да постигат определени екологични ползи. Това се очертава една доста трудна задача. НАЗ е предложила свои варианти на министерството за екосхеми. 

Наталия Шукадарова: Работим с много неясноти по отношение на изискванията, по отношение на това, кое ще е допустимо, кое ще бъде приемливо.

На този етап не се знае една екосхема ще бъде приложима с една екологична дейност или една екосхема трябва да обхване няколко екологични дейности. Това ще се обсъжда следващата година, но определено го считаме за основната точка, върху която трябва да се  фокусираме по отношение на директните плащания. 

- Екосхемите са задължителни за държавите, но не и за фермерите. 

- Така е, но простото неприлагане, води до загуба на подпомагане. Т.е., ако земеделските производители към днешна дата получават базова ставка по СЕПП, получава ти едно допълнително плащане заради това, че спазват определени зелени практики. Условията, които бяха за получаване на базовата ставка по СЕПП заедно със сегашните зелени изисквания, ще представляват в следващия програмен период т.нар. завишена условност за получаването на подпомагането за основната ставка.

Т.е., за да получат т.нар. зелена ставка, те трябва да изпълняват едни изцяло нови, непознати до момента и неизвестно какви екосхеми и зелени изисквания, за да могат да достигнат нивата на подпомагане от последните няколко години.

Така че доброволни са за земеделските производители, но в случай, че не се прилагат, това ще доведе до силна редукция на подкрепата, която те получават до този момент. Ако пък масово в страната не се прилагат тези зелени схеми, трябва да знаем, че пакетът, който се заделя, т.е. зеленият бюджет по директните плащания, не се усвоява в първите две години, има възможност този бюджет да се прехвърли към ПРСР. След този период обаче, България ще загуби своите средства за зеления бюджет. 

- За или против таваните на плащанията? 

- Още от предходния програмен период на прилагане на ОСП НАЗ е обявила своята позиция против прилагането на тавани на директните плащания. Такава остава позицията ни и за следващия програмен период. Комасираното ползване на земята е едно от малкото конкурентни предимства на българските зърнопроизводители спрямо европейските им колеги, които получават драстично по-високо подпомагане. За да бъдат рентабилни, устойчиви и конкурентоспособни на общите европейски пазари, единственият шанс за българските зърнопроизводителни стопанства е да работят комасирано и в адекватни мащаби. Налагането на ограничения и тавани върху директното подпомагане ще отнеме до голяма степен това конкурентно предимство и ще постави в още по-неравностойно положение българските зърнопроизводители спрямо други техни колеги от Европа. 

- Системата за известяване на пръсканията, която се подготвя, ще бъде ли ефективна? 

- Идеята за електронната система за известяване при пръскания е изключително добра. Тя се обсъжда повече от 5 години. Изключително се радваме, че вече е факт. 
И искрено се надяваме и растениевъдите, и пчеларите да се адаптират и свикнат по-бързо с новата електронна система, а тя да е наистина ефективна и полезна. Също така се надяваме, че тази електронна платформа ще спомогне за намаляване на напрежението между двата сектора. Никой няма полза пчелите да измират по каквато и да е причина. Всички ние осъзнаваме, че и растениевъдството, и пчеларството са взаимнозависими и че единственият начин за тяхното оцеляване е да работят в симбиоза. Вярваме, че системата е стъпка в тази посока и искрено пожелавам на пчеларите и растениевъдите леко и успешно презимуване на пчелите. 

- Кои ще са важните теми за следващата година? 

- Част от тазгодишните земеделски теми ще останат много актуални и през следващата година. Ще продължи активната работа по разработването на Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони. На дневен ред ще са отново темите за напояването и застраховането.

Важна тема за българските зърнопроизводители ще бъде извеждането на ефективна борба с болестите и неприятелите в условията на все по-ограничени възможности за провеждане на растителна защита. Надяваме се през 2021-а година да стартират няколко проекта, в които НАЗ ще вземе активно участие. Това са проекти, насочени към дейности, свързани с опазването на околната среда, ефективно използване на природните ресурси и адаптиране към промените на климата. Темата, която силно искаме да забравим и да оставим в 2020-а, да не се сблъскваме повече с нея, определено е коронавирусната пандемия. В тази връзка пожелавам на всички здраве и по-скорошно избавление на човечеството от този здравен и икономически бич, наречен COVID-19. 

- След като минахме към пожеланията - пожелайте нещо на колегите си за новата година.

- Пожелавам на всички български земеделски производители да бъдат здрави. Да се сблъскват с по-малко аномалии в климатично отношение, по-малко природни бедствия, по-малко неприятели и болести - и по растенията, и по животните. Да са по-спокойни, да работят в сигурна среда, да се чувстват подкрепени, повече разбирателство между всички браншове. Най-вече здраве за семействата на българските земеделски производители.