Проблемите, които имаме в сектор животновъдство, са идентични от много години, казва Пени Христова – дългогодишен животновъд и браншови представител. Според нея, въпреки усилията на фермерите и браншовите организации, трудностите в сектора продължават да се натрупват. Ето кои са най-актуалните сред тях.

Цената на кравето мляко

Най-големият ни проблем е свързан с цената на суровото мляко, въпреки че в момента цените малко се стабилизираха“, споделя Христова.

Според нея, за да се осигури предвидимост и устойчивост на производството, е необходимо законодателна рамка, която гарантира защита на интересите на животновъдите. Затова няколко браншови асоциации вече са входирали становища по проектозакона за веригата на доставки на земеделски продукти и храни.

Два основни проблема са обект на предложения от страна на фермерите:

1. Закъсненията в плащанията от страна на изкупвачите.

2. Притесненията, че максималната надценка от 10–20%, предвидена за изкупвачите и веригите, ще бъде компенсирана за сметка на фермерите чрез по-ниска изкупна цена на млякото.

„Предлагаме да има минимум или средна изкупна цена, заложена в нашите договорни взаимоотношения, която се базира на статистиката, определена на годишна база за продадено сурово мляко“, обяснява Христова, като посочва, че такава информация вече се събира от Министерството на земеделието.

Фермерите настояват още за задължителен седемдневен срок за плащане на фактури след тяхното издаване. При забавяне те искат право да начисляват лихви, съгласно закона.

Завишените ренти

Още една сериозна пречка пред развитието на стопанствата са високите ренти.

„Те изкуствено се завишават и това пречи на работата на фермера. Всичко друго като разходи също се увеличава всяка година“, подчертава Христова.

Собственици на земя очакват все по-високи ренти, докато същевременно много ферми се справят с тежки, дългосрочни кредити. Едно от предложенията, което предстои да бъде направено, е всяка рента, изплащана на физическо лице, да бъде облагана с данък.

Работната ръка

Липсата на кадри също е сериозен проблем за сектора. Христова разказва, че вече са подадали заявления към доставчици на работна ръка.

„За нас няма значение дали работниците ще са от Индия, Непал или другаде.“

Според нея, фермите нямат избор и трябва да търсят помощ от външни работници, за да продължат да функционират нормално.

Ненужната документация

Бюрократичната тежест също сериозно затруднява работата на фермерите.

„Изключително много време в нашата работа отделяме на ненужната документация от рода на справки, които трябва да принтираме на хартия, да сканираме, подписваме, изпращаме“, казва тя. И добавя: „Апелираме към министерството на земеделието нека да дадат достъп на всички служби към единна система.“

Тази административна тежест не само забавя работата, но и ангажира цял персонал – поне трима души – които да се занимават само с обработка на документи.

„Пазим много ненужна информация, имаме пълни рафтове и дори цели помещения. Документацията се пази минимум 5 години, а при проектите, които изпълняваме – дори 10 години.“

Тридневните проверки

Фермерите настояват и за оптимизация на контролните механизми.

„Апелираме тези проверки на документацията да се извършват дори без фермера, което ще улесни неговата работа.“

Христова обяснява, че към момента проверките продължават до три дни, а често изискват последващо предоставяне на документи и проби. Това натоварва финансово стопанствата, особено в момент, в който оцеляването е основна цел.

„Важно е пускането на проби за хуманното отношение към животните, но в същия момент това е огромен разход за фермера и наистина в момента на оцеляване няма как да се справим с всички тези задачи.“

Гледайте цялото ВИДЕО.